Джони Фонтейн й се усмихна. Той все още я харесваше:
— А аз не мога да те запаля, така ли? Тя малко се смути:
— Знаеш ли, когато ти беше велик певец и така нататък, аз бях малко дете. Като че ли някак си пропуснах твоето време, аз съм от следващото поколение. Повярвай, не е защото се пиша морална. Ако ти беше Джеймс Дийн или някой, с когото съм израснала, щях веднага да вдигна краката.
Сега вече тя не му харесваше толкова. Беше сладка, беше остроумна беше интелигентна. Тя явно не му се натискаше, нито се опитваше да го използува заради връзките му, които щяха да й помогнат в шоубизнеса. Тя действително беше много откревено хлапе. Но той откри и нещо друго. Случвало му се беше няколко пъти преди — някое момиче, което отиваше на среща с твърдото решение да не спи с него, независимо от това колко го харесваше, само за да може да каже на приятелите си и дори нещо повече, да докаже на себе си, че се е отказала от възможността да спи с великия Джони Фонтейн. Сега, вече по-стар, той разбираше това и не се ядосваше. Той просто не я харесваше вече толкова, а действително я беше харесвал много.
И сега, след като вече не я харесваше чак толкова, той се почувствува по-спокоен. Пийваше от чашата и гледаше Тихия океан. Тя каза:
— Надявам се, че не ми се сърдиш, Джони. Сигурно съм старомодна, сигурно очакват от момичетата в Холивуд да се отдават така безцеремонно, както целуват някой хубавец за лека нощ. Но аз още не съм стояла достатъчно дълго тук.
Джони й се усмихна и я потупа по бузата. Ръката му ее смъкна надолу и дръпна полата й дискретно над заоблените й копринени колена.
— Не се сърдя — каза той. — Приятно е да прекараш една старомодна вечер. — Но не й каза онова, което чувствуваше: облекчението, че няма да е необходимо да доказва, че е голям любовник, че няма да е необходимо да живее според създадения за него от екрана божествен образ. Че няма да е необходимо да слуша момичето, което се преструва, че се задъхва, сякаш той наистина е достигнал този образ — да направи събитие от нещо съвсем обикновено.
Изпиха по още една чаша, целунаха се хладно още няколко пъти и тогава тя реши да си тръгне. Джони учтиво предложи:
— Мога ли някоя вечер да те поканя пак на вечеря? Тя продължи да играе откровено и честно до края.
— Зная, че не искаш да си губиш времето и след това да се разочароваш — каза тя. — Благодаря за чудесната вечер. Един ден ще разказвам на децата си, че съм вечеряла съвсем сама с великия Джони Фонтейн в неговия апартамент.
Джони и се усмихна.
— И че не си му се отдала — добави той. И двамата се засмяха.
— Никога няма да ми повярват — каза тя. И тогава, за да си го върне, на свой ред, той каза:
— Ще ти дам писмено уверение, искаш ли? — Тя поклати отрицателно глава. Той продължи: — Ако някой се съмнява, обади ми се по телефона и аз ще оправя нещата веднага. Ще им кажа как съм те преследвал из целия апартамент, но ти си запазила честта си. Нали така?
Беше малко прекалил с жестокостта си и остана поразен от обидата, изписана на младото й лице. Тя разбра намека му, че не е бил достатъчно настоятелен. Беше й отнел сладостта от победата. Сега тя щеше да мисли, че липсата на чар и привлекателност от нейна страна са я направили победителка тази вечер. И след като беше такова прямо момиче, разказвайки историята за това как е отказала на великия Джони Фонтейн, щеше винаги с леко кисела усмивка да добавя: „Разбира се, той не беше достатъчно настоятелен.“ Затова сега я съжали и й каза:
— Ако някога се почувствуваш наистина зле, обади ми се. Разбрахме ли се? Не е необходимо да спя с всяко момиче, което познавам.
— Ще се обадя — каза тя. И си отиде.
Той остана сам, а му предстоеше дълга вечер. Можеше да използува онова, което Джак Уолц наричаше „месокомбината“, конюшнята на винаги готовите звездички, но му се искаше човешка компания. Искаше да разговаря като човешко същество. Помисли за първата си съпруга Върджиния. Сега, когато работата по филма беше завършила, той щеше да има повече време за децата. Искаше отново да стане част от техния живот. Тревожеше се също и за Върджиния. Тя не беше подготвена да се справи с холивудските гларуси, които можеха да я ухажват само за да се похвалят после навсякъде, че са спали с първата жена на Джони Фонтейн. Доколкото знаеше, все още никой не можеше да каже това. Но затова пък всеки може да го каже за втората ми жена, помисли си той с неудоволствие. Джони вдигна телефона.
Позна гласа й веднага и в това нямаше нищо чудно. За пръв път го беше чул, когато беше на десет години и бяха заедно в 4б клас.