— Здравей, Джини — каза той, — заета ли си тази вечер? Може ли да дойда за малко при теб?
— Може — каза тя. — Но децата вече спят и не искам да ги будя.
— Няма значение — каза той. — Искам само да си поговорим.
Гласът й леко се поколеба, а после, внимавайки да не покаже каквато и да е заинтересованост, го попита:
— Нещо сериозно ли има, нещо важно?
— Не — каза Джони. — Днес завърших филма и си помислих, че бих могъл да те видя и да поговоря с теб. Може да погледна и децата, ако си сигурна, че няма да се събудят.
— Добре — отговори тя. — Радвам се, че получи ролята, която искаше.
— Благодаря — каза той. — Ще се видим след половин час. Когато пристигна в бившия си дом в Бевърли Хилс, Джони Фонтейн остана за малко в колата си, втренчил поглед в къщата. Спомни си какво му беше казал неговият Кръстник, че може да живее така, както поиска. Това е голям шанс, ако знаеш какво искаш. А какво искаше той?
Първата му жена го чакаше пред вратата. Тя беше хубавичка, дребничка брюнетка, хубаво италианско момиче, съседското момиче, което никога нямаще да се повлече с друг мъж, а това значеше много за него. Той се питаше дали все още я желае, но отговорът беше „не“. Ако не за друго, то поне за това, че любовта им беше много остаряла и той не можеше вече да я люби. А имаше и някои други неща, които нямаха нищо общо със секса и които тя никога не можеше да му прости. Но те не бяха вече врагове.
Джини му направи кафе и му поднесе домашни сладки в хола.
— Изтегни се на дивана — каза тя, — изглеждаш много уморен. — Той свали сакото и обувките си и разхлаби вратовръзката си, а тя седеше на стола срещу него и го гледаше замислено, с лека усмивка на лицето. — Странно — каза тя.
— Кое е странно? — попита той, като сръбна от кафето и разля малко на ризата си.
— Великият Джони Фонтейн да няма среща — отговори тя.
— Великият Джони Фонтейн е вече щастлив, ако въобще има късмет да направи нещо — каза той.
Беше необичайно за него да бъде толкова прям. Джини попита:
— Случило ли се е нещо?
Джони и се ухили:
— Имах среща с едно момиче в апартамента, но тя ме чупи. И знаеш ли, почувствувах се облекчен. — За свое учудване той забеляза, че по лицето на Джини премина израз на гняв.
— Не се ядосван заради тези малки уличници — каза тя. — Сигурно е мислела, че това е начинът да те заинтригува. — И Джони разбра, развеселен, че Джини в същност се беше ядосала на момичето, което го беше отблъснало.
— О, по дяволите — каза той. — До гуша ми дойде всичко това. Все някога трябва да порасна. И сега, след като вече не мога да пея, предполагам, че ще ми е трудно с мацките. Нали знаеш, че никога не съм печелил с външността си.
Тя предано каза:
— Ти винаги си изглеждал ио-добре в действителност, отколкото на снимки.
Джони поклати отрицателно глава:
— Започвам да напълнявам и да оплешивявам. По дяволите, ако този филм не ме направи отново голяма звезда, по-добре ще е дг се науча да пека пици. Или може би ще включим теб в киното, изглеждаш чудесно.
Тя изглеждаше на трийсете и пет. Запазена, но все пак на трийсет и пет. А тук, в Холивуд, това беше равносилно на сто. Младите и хубави момичета изпълваха града като леминги, някои се задържаха за година, други за две. Някои от тях бяха толкова красиви, че можеха да накарат мъжкото сърце да спре да бие, но само докато отвореха устите си и докато алчните надежди за успех не забулеха прелестта на очите им. Обикновените жени не можеха никога да се надяват на успех, ако се сравняваха с тях по физически качества. И човек можеше да говори каквото си иска — за чар, за интелигентност, за елегантност, за маниери, но естествената красота на тези момичета засенчваше всичко останало. Вероятно ако не бяха толкова много, някоя обикновена, хубава жена, можеше и да има шанс. И тъй като Джони Фонтейн можеше да притежава всички или почти всички, Джини знаеше, че той казва всичко това само за да я поласкае. В това отношение беше винаги много внимателен. Винаги беше учтив с жените, дори когато беше на върха на своята слава, като им правеше комплименти, палеше им цигарите, отваряше им вратите. И тъй като обикновено всичко това се правеше заради самия него, то учтивостта му правеше още по-силно впечатление на момичетата, с които излизаше. Още повече че беше учтив с всички момичета, дори с онези, които бяха с него само ло за една вечер и чиито имена дори не знаеше.
Тя му се усмихна приятелски:
— Аз бях вече в киното с теб, Джони, нима забрави? Цели дванайсет години. Затова не ми се подигравай.
Той въздъхна и се изтегна на дивана: