Секретарят му беше уредил всичко. Пред къщата му чакаше кола, взета под наем заедно с шофьора. В нея бяха секретарят и още един човек от неговия антураж. Джони паркира своята кола, скочи в другата и потеглиха за летището. Той остана да чака в колата, докато секретарят му отиде да посрещне самолета на Том Хейгън. Когато Том се качи в колата, двамата се ръкуваха и потеглиха обратно за дома му.
Най-после Том и той останаха сами в хола. Между тях имаше известна студенина. Джони още не беше простил на Хейгън, че беше станал пречка за влизането му във връзка с Дон Корлеоне, когато Кръстникът му се сърдеше в онези проклети дни преди сватбата на Кони. Хейгън никога не се беше извинявал за своите действия. И не можеше. Част от задълженията му беше да играе ролята на гръмоотвод за възмущението, което хората от страхопочитание не можеха да изпитват към самия дон, въпреки че той си го беше заслужил.
— Кръстникът ти ме изпрати тук, за да ти помогна в някои неща — каза Хейгън. — Исках да ги уредя преди Коледа.
Джони Фонтейн сви рамене:
— Филмът е готов. Режисьорът беше честен човек и се отнасяше с мен добре. Кадрите, в които се появявам, са прекалено важни, за да останат на пода на монтажното студио само за да може Уолц да си отмъсти. Той не може да провали филм за десет милиона долара. Така че сега всичко зависи от това дали хората ще ме харесат във филма.
Хейгън предпазливо попита: — Толкова ли е важно спечелването на тази награда за кариерата на един актьор или това е само обикновената глупава реклама, която в действителност няма никакво значение? — Той замълча, после бързо добави: — Освен славата, разбира се, всеки обича славата.
Джони Фонтейн му се ухили:
— Всички освен Кръстника. И ти. Не, Том, това не е нищо. Академичната награда може да осигури един актьор за десет години. Той може да подбира ролите си. Публиката отива да го гледа. Наградата не е всичко, но за един актьор тя е най-важното нещо в работата му. Разчитам да я спечеля. Не защото съм толкова велик актьор, а защото съм известен предимно като певец и защото ролята е съвсем проста. Но съм и добър наистина.
Том Хейгън сви рамене и заяви:
— Кръстникът ти ми каза, че така, както стоят нещата сега, нямаш никакви шансове да я спечелиш.
Джони Фонтейн се ядоса:
— За какво, по дяволите, говориш? Филмът не е още монтиран, още не е пуснат по екраните. А дон Корлеоне дори не е във филмовия бизнес. Защо, по дяволите, прелетя тези три хиляди мили, само за да ми кажеш тази мръсотия ли? — Той беше толкова потресен, че почти се разплака.
Хейгън разтревожено каза:
— Джони, аз. Не знам нищичко за тези неща в киното. Не забравяй, че съм само пратеник на дон Корлеоне. Но ние сме обсъждали цялата тази твоя работа много пъти. Той се тревожи за теб, за твоето бъдеще. Чувствува, че все още имаш нужда от помощта му и иска да уреди работите ти веднъж завинаги. Затова съм тук, за да задвижа нещата. Но ти трябва най-после да пораснеш, Джони. Трябва да престанеш да мислиш за себе си като певец или актьор. Трябва да започнеш да мислиш за себе си като за главна движеща сила, като за силен човек.
Джони Фонтейн се засмя и напълни чашата си.
— Ако не спечеля този „Оскар“, ще бъда толкова силен, колкото някоя от дъщерите ми. Гласът ми свърши; ако можех да го върна, щях да направя нещо. По дяволите. Откъде Кръстникът ми знае, че няма да спечеля наградата? Добре. Вярвам, че знае. Той никога не е грешил.
Хейгън запали тънка пура:
— Съобщиха ни, че Джак Уолц няма да харчи студийни пари, за да подкрепи кандидатурата ти. В същност той казал на всички, които гласуват, че не иска ти да спечелиш. И като задържа парите за реклама и други такива, може да го постигне. Освен това урежда един друг човек да спечели колкото е възможно повече гласове. Използува всевъзможни подкупи — служби, пари, жени, всичко. И се опитва да го направи, без да навреди на филма или да му навреди възможно най-малко.
Джони Фонтейн сви рамене. Напълни чашата си с уиски и я обърна:
— Тогава с мен е свършено.
Хейгън го наблюдаваше с презрително присвити устни и с отвращение.
— Пиенето няма да помогне на гласа ти — каза той.
— Майната ти — каза Джони.
Изведнъж лицето на Хейгън стана непроницаемо и той каза.
— Добре, отсега нататък ще говоря само за делови неща.