Джини донесе кафе и кейк в спалнята му и ги остави на дългата масичка в работния кът на стаята. Той просто й каза, че Хейгън му помага да събере кредита, необходим му за самостоятелна продукция, и това я развълнува. Щеше отново да бъде важен човек. Но Джини нямаше представа колко могъщ в същност е дон Корлеоне, затова не разбра значението на идването на Хейгън от Ню Йорк. Джони й обясни, че Хейгън му помага също да уреди юридическите подробности.
Когато изпиха кафето, Джони й каза, че трябва да поработи тази вечер, да звънне на няколко души и да изготви плановете си за бъдещето. Тя му се усмихна с благодарност и преди да излезе от стаята, го целуна за лека ногц.
На бюрото имаше стъклен поднос, пълен с любимите му цигари с монограм, и кутия с овлажнител, пълна с тънки като молив кубински пури. Джони се облегна и започна да звъни по телефона. Главата му наистина бръмчеше. Той се обади на автора на бестселъра, по който беше направен новият филм, който участвуваше. Авторът бе човек на неговата възраст, издигнал се с много труд, и сега беше знаменитост в литературния свят. Беше дошъл в Холивуд, очаквайки с него да се отнасят като с важен човек, а както се случваше с повечето автори, бяха се държали с него като с излишна вещ. Една вечер в Браун Дерби Джони беше видял, как го унижават. Бяха му уредили среща с една известна едрогърдеста звездичка и сигурна приятна нощ след това. Но докато вечеряха, звездичката напусна известния писател, защото един комик от киното с мизерна външност я повика с пръст. Това беше дало на писателя точна представа за това кой какво е в холивудската йерархия. Нямаше значение, че книгата му го бе направила световноизвестен. Всяка звездичка би предпочела и най-незначителния, и най-мизерния, и най-глупавия от света на киното.
Сега Джони се обади на автора в неговия дом в Ню Йорк, за да му благодари за голямата роля, която беше написал в книгата си за него. Удари му страхотни четки. После между другото го попита как върви работата му над следващия роман и за какво се разказва в него. Той запали една пура, докато авторът му разказваше за една особено интересна глава, и накрая каза:
— Слушай, бих искал да го прочета, когато го свършиш. Би ли ми изпратил един екземпляр? Вероятно ще мога да ти предложа добра сделка за него, по-добра от тази, която ти предложи. Уолц.
Готовността в гласа на автора му подсказа, че правилно е предположил. Уолц го беше изиграл, беше му дал незначителна сума за книгата. Джони спомена, че може би ще е в Ню Йорк веднага след празниците и попита дали авторът би искал да го посети и да вечеря с него и някои от неговите приятели.
— Познавам няколко хубави жени — каза Джони шеговито. Авторът се засмя и каза, че е съгласен.
След това Джони се обади на режисьора и на оператора на филма, за да им благодари за помощта, която му бяха оказали. Той поверително им каза, че е знаел, че Уолц е против него и затова двойно повече цени помощта им, и че ако някога може да направи нещо за тях, трябва само да му се обадят.
След това проведе най-тежкия разговор — с Джак Уолц. Той му благодари за ролята във филма и му каза колко много ще се радва да работи отново за него. Направи това само за да заблуди Уолц. Винаги държеше да бъде много честен и много прям. След някрлко дни Уолц щеше да разбере за тази хитрост и щеше да бъде поразен от подлостта на обаждането, а Джони Фонтейн искаше да го накара да изпита точно това.
После седна на бюрото и продължи да пуши пурата си. На една странична масичка имаше уиски, но той беше дал обещание пред себе си и пред Хейгън. Глупаво беше: каквото и да беше заболяването на гласните му струни, вероятно нямаше да се оправи, като спре да пие и пуши. Може би не много, но по дяволите, това можеше да помогне, а той не искаше да пропусне нито една възможност, особено сега, когато имаше изгледи за успех.
Сега, когато в къщата беше тихо и първата му жена спеше, а любимите му дъщери също спяха, Джони можеше да се върне в мислите си назад към онези ужасни дни в живота му, когато ги беше изоставил. Беше ги изоставил заради една долна кучка, каквато беше втората му жена. Но дори сега се усмихна, като се сети за нея, тя беше толкова прелестна в много отношения, а освен това единственото, нещо, което беше дало смисъл на живота му, беше денят, в който беше решил никога да не мрази жените, или по-точно денят, в който беше решил, че не може да си позволи да намрази първата си жена и дъщерите си, приятелките си, втората си жена и приятелките си след това, чак до Шарън Муър, която го беше отблъснала, за да може да се хвали, че е отказала да спи с великия Джони Фонтейн.