Беше пял с оркестъра, после беше станал звезда в радиото и във филмови шоупрограми и най-накрая беше влязъл в киното. И през цялото това време бе живял по начин, който сам бе избрал — спеше с жените, който искаше, но никога не допускаше това да засегне личния му живот. После се беше влюбил в бъдещата си втора жена, Марго Аштън, беше направо загубил ума си по нея. Кариерата му беше отишла по дяволите, гласът беше отишъл по дяволите, семейният му живот също беше отишъл по дяволите. И накрая беше дошъл денят, когато нищо не му беше останало.
Причината бе, че винаги се бе държал като щедър и честен човек. Когато се разведе с първата си жена, й даде всичко, което й дължеше. Направи така, че двете му дъщери да получават дял от всичко, което правеше — от всяка плоча, от всеки филм, от всеки нощен ангажимент в кабаре. А когато стана богат и известен, не отказа нищо на първата си жена. Беше подпомогнал всичките й братя и сестри, майка й и баща й, приятелките й от училище и техните семейства. Никога не се проявяваше като надута знаменитост. Беше пял по сватбите на двете по-малки сестри на жена си — нещо, което ненавиждаше. Никога нищо не беше й отказвал освен това изцяло да й се отдаде.
А после, когато бе стигнал до дъното, когато вече не го ангажираха в киното, когато не можеше вече да пее, когато втората му жена го беше изоставила, бе отишъл да прекара няколко дни с Джини и дъщерите си. Една вечер потърси помощ и съчувствие от нея, защото се чувствуваше отвратително. През същия този ден прослуша новите си записи и гласът му беше прозвучал толкова ужасно, че обвини звукооператорите, че саботират плочата. Накрая се убеди, че гласът му наистина звучи така. Беше строшил матрицата и беше отказал повече да пее. Толкова се беше засрамил, че оттогава не беше изпял и една нота, освен с Нино на сватбата на Кони Корлеоне.
Никога не забрави израза на лицето на Джини, когато тя разбра за всичките му нещастия. Беше преминал по лицето и само за секунда, но това му беше достатъчно, за да не го забрави никога. Беше израз на диво и радостно задоволство. Беше израз, който можеше да го накара да повярва, че през всичките тези години го е презирала и мразила. Джини бързо се съвзе и му изказа своето хладно, но учтиво съчувствие. Той се беше престорил, че го приема. През следващите няколко дни беше посетил три от момичетата, които беше харесвал най-много през всичкото това време, момичета, с които беше останал приятел, с които все още спеше понякога по приятелски, момичета, за които беше направил всичко по силите си, за да им помогне, момичета, на които беше дал подаръци и възможност за работа, равна на стотици хиляди долара. И по техните лица той беше забелязал същия израз на диво задоволство.
По това време разбра, че трябва да вземе някакво решение. Можеше да стане като много мъже в Холивуд — преуспяващи собственици на киностудии, писатели, режисьори и актьори, които измъчваха красивите жени със сладострастна омраза. Можеше пестеливо да използува своята власт и пари и да бъде винаги нащрек да не бъде измамен, макар и дълбоко убеден, че жените ще му изменят и ще го изоставят, че винаги ще има съперници, които трябва Да побеждава. А можеше и да се откаже да мрази жените и да продължи да вярва в тях.
Той знаеше, че не може да си позволи да не ги обича, че нещо от неговия дух ще умре, ако не продължи да ги обича независимо от това колко коварни и неверни бяха те. Нямаше значение, че жените, които най-много бе обичал на този свят, тайно се радваха, като го виждаха сломен и унижен от капризната съдба, нямаше значение, че по най-ужасния начин, не сексуално, му бяха изневерили. Той нямаше никакъв избор. Трябваше да ги приеме. И се любеше с всички, правеше им подаръци, криеше раните, които задоволството им от неговите несполуки му нанасяше. Прощаваше им, като знаеше, че е отплата за това, че бе живял необвързан с тях и в същото време им се беше наслаждавал докрай. Но сега никога не се чувствуваше виновен, че им изневерява. Никога не се чувствуваше виновен за начина, по който се отнасяше с Джини, като настояваше да остане баща на своите деца, а в същото време дори не помисляше да се ожени повторно за нея, нито пък го криеше от нея. На, това се беше научил при падането си от върха на славата. Беше останал равнодушен за болките, които причиняваше на жените.
Чувствуваше се изморен и се готвеше да си ляга, но една мисъл се въртеше в главата му — да пее с Нино Валенти. Изведнъж се бе сетил какво ще достави удоволствие на дон Корлеоне повече от всичко. Той вдигна слушалката и помоли телефониста да го свърже с Ню Йорк. Обади се на Сони Корлеоне и го помоли да му даде номера на Нино Валенти. После се обади на Нино. Както обикновено, Нино беше леко пийнал.