— Хей, Нино, какво ще кажеш, ако ти предложа да дойдеш тук и да работиш при мен? — попита Джони. — Имам нужда от човек, на когото да се даверявам.
Шегувайки се, Нино отвърна:
— Ами не знам, Джони, работата ми с камиона е добра, занасям се с домакините, когато пътувам, и печеля по сто и петдесет чисто на седмица. А ти какво можеш да ми предложиш?
— При мене можеш да започнеш с петстотин на седмица и мога да ти уреждам срещи с кинозвезди. Какво ще кажеш? — попита Джони и добави: — А може и да ти позволя да пееш на моите събирания.
— Ами добре, нека си помисля — рече Нино. — Нека обсъдя предложението ти с моя адвокат, със счетоводителя си и е помощника ми на камиона.
— Слушай, Нино, не се будалкай — каза Джони. — Трябваш ми тук. Искам утре сутринта да дойдеш със самолет и да подпишеш едногодишен договор за петстотин долара седмично. А ако ми отнемеш някоя от любовниците и аз те изхвърля, ще получиш най-малко едногодишна заплата. Съгласен ли си?
Последва дълга пауза. Гласът на Нино беше изтрезнял:
— Ей, Джони, будалкаш ли ме? Джони отговори:
— Съвсем сериозно ти говоря, момчето ми. Иди в бюрото на моя агент в Ню Йорк. Там ще ти дадат билет за самолета и малко пари. Ще им се обадя рано сутринта. Иди там следобед. Съгласен ли си? После ще изпратя някой да те посрещне на летището и да те доведе в къщи.
Отново последва дълга пауза, а после Нино каза с много унил и несигурен глас:
— Добре, Джони. — Вече не изглеждаше пиян.
Джони затвори телефона и се приготви да ляга. Чувствуваше се по-добре от всеки друг път, откакто беше разбил онази матрица.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Джони Фонтейн седеше в огромното студио за записи и пресмяташе някакви разноски в един жълт бележник. Един по един в студиото влизаха музиканти, всичките негови приятели още от детските години, когато пееше с оркестри. Диригентът — един от асовете в естрадата и човек, който се беше държал добре с него, когато работите му се объркаха, даваше на всеки музикант папки с ноти и устни указания. Казваше се Еди Нийлс. Беше се съгласил да направи този запис, услужвайки на Джони, въпреки че програмата му беше претоварена.
Нино Валенти седеше пред едно пиано, като си играеше нервно с клавишите и пиеше от голяма чаша уиски. Джони нямаше нищо против. Той знаеше, че Нино пее пиян толкова добре, колкото и когато е трезвен, а и записа, който правеха днес, нямаше да изисква особени музикални способности.
Еди Нийлс беше направил специален аранжимент на няколко стари италиански и сицилиански песни и специално беше работил над песента-дуел, която Нино и Джони бяха пели на сватбата на Кони Корлеоне. Джони правеше тази плоча най-вече защото знаеше, че дон Корлеоне много обича такива песни и това щеше да бъде идеален коледен подарък за него. Освен това имаше чувството, че плочата ще се продаде в голям тираж, макар че нямаше да стигне милион. Беше решил също, че дон Корлеоне иска той да му се отплати, като помогне на Нино. В края на краищата Нино също беше кръщелник на дон Корлеоне.
Джони остави жълтия си бележник на сгъваемия стол до себе си, отиде до пианото и подвикна:
— Хей, земляк! — Нино повдигна очи и се опита да се усмихне. Изглеждаше малко разстроен. Джони се наведе и го потупа по гърба: — Отпусни се, момчето ми. Свърши работата си добре днес и ще ти уредя среща с най-готината и най-известната мацка в Холивуд.
Нино изпи голяма глътка уиски.
— Коя, Ласи ли? Джони се засмя:
— Не, Дина Дън. Давам ти гаранция за стоката.
Това направи огромно впечатление на Нино, но той не можа да се въздържи да не каже с престорена надежда:
— Не може ли да ми уредиш нещо с Ласи? Оркестърът започна първата песен от потпурите. Джони Фонтейн слушаше напрегнато. Еди Нийлс щеше да изсвири всички песни в техния специален аранжимент. После щяха да направят първия запис за плочата. Докато слушаше, Джони си отбелязваше на ум как точно ще подходи към всяка фраза, как ще започне всяка песен. Знаеше, че гласът му няма да издържи дълго, но Нино беше този, който щеше да пее по вече, а Джони щеше само да му приглася. С изключение, разбира се, на дуета-дуел. Трябваше да пази гласа си за него.
Той вдигна Нино от стола и двамата застанаха пред микрофоните. Нино изпорти началото първия път, после още веднъж. Лицето му започна да почервенява от смущение. Джони се опита да го избудалка: