— Ти да не искаш да ти плащам за извънредни часове?
— Не се чувствувам удобно без мандолината — каза Нино. Джони помисли малко.
— Дръж тази чаша с алкохол в ръката си — каза той. И чашата свърши работа. Нино пиеше от нея, докато пееше, но се справяше добре. Джони пееше леко, без да се напряга, гласът, му просто танцуваше около основната мелодия, която изпълняваше Лино. От това пеене не изпитваше никакво емоционално задоволство, но беше изумен от техническото си умение. Десетте години пеене го бяха научили на нещо.
Когато стигнаха до дуета-дуел, с който плочата завършваше, Джони отпусна гласа си и когато спряха да пеят, гласните струни го боляха. Музикантите останаха пленени от последната песен, нещо, което не се случваше често с такива закоравели ветерани. Те ги аплодираха, като удряха по инструментите си и тропаха с крака в знак на одобрение. Барабанистът ги възнагради с дълга дроб.
С прекъсвания и обсъждания всички работиха почти четири часа, преди да се разотидат. Еди Нийлс дойде при Джони и тихо му каза:
— Много добре пя, момчето ми. Готов си да направиш нова плоча. Имам песен точно като за теб.
Джони поклати глава:
— Стига, Еди, не ме будалкай. След два часа ще съм толкова прегракнал, че няма да мога дори да говоря. Мислиш ли, че ще трябва да оправяме нещата, които записвахме днес?
Еди замислено каза:
— Нино ще трябва да дойде в студиото утре. Направи няколко грешки. Но е много по-добър, отколкото си мислех. Колкото до твоята част, ако има нещо, което не ми харесва, ще накарам звукооформителите да го оправят. Така съгласен ли си?
— Съгласен съм — каза Джони. — Кога ще мога да чуя пробната плоча?
— Утре вечер — отговори Еди Нийлс. — У вас ли?
— Да — каза Джони. — Благодаря, Еди. Ще се видим утре. — Той хвана Нино под ръка и двамата излязоха от студиото. Вместо у Джини, отидоха в неговия дом.
Беше вече късен следобед. Нино все още беше полупиян. Джони му нареди да вземе един душ и да дремне. Трябваше да отидат на голямо събиране в единайсет тази вечер.
Когато той се събуди, Джони накратко му обясни:
— Това събиране е на „Клуба на самотните сърца“ на кинозвездите. Мадамите, които ще видиш тази вечер, са жени, които си виждал по филмите като бляскави кралици и милиони мъже биха дали дясната си ръка, за да могат да спят с тях. А тази вечер идват само за да си намерят някой, с когото да спят. Знаеш ли защо? Умират за оная работа, но са малко поостарели. И като всички застаряващи дами им се ще да намерят нещо по-добро.
— Какво е станало с гласа ти? — попита Нино. Джони говореше почти шепнешком.
— Винаги когато пея, става така. Сега няма да мога да пея цял месец. Макар че гласът ми ще се оправи само след няколко дни.
Нино замислено попита:
— Не е лесно, нали? Джони сви рамене:
— Слушай, Нино, не се напивай много тази вечер. Трябва да покажеш на холивудските мадами, че моя земляк си го бива. Трябва да направиш добро впечатление. Запомни, че някои от тези жени са много влиятелни в киното и могат да ти дадат работа. Бъди по-чаровен, след като свалиш някоя, нищо няма да ти стане.
Нино вече си наливаше нова чаша.
— Аз съм винаги чаровен — каза той и пресуши чашата. След което ухилен попита: — Без майтап, можеш ли да ме запознаеш с Дина Дън?
— Не се притеснявай — каза Джони. — Не е толкова сложно.
Холивудският „Клуб на самотните сърца“ на кинозвездите (наречен така от младите изпълнители на главни роли, чието присъствие беше задължително) се събираше всеки петък вечерта в разкошния дом, принадлежащ на студиото, в който живееше Рой Макелрой — агент по печата или по-скоро съветник по рекламата на „Уолц интернашънъл филм корпорейшън“. В действителност, въпреки че събирането се организираше от Макелрой, идеята се беше родила в практичния мозък на самия Джак Уолц. Някои от неговите кинозвезди, които му носеха доходи, започваха вече да остаряват. Без помощта на специално осветление и гения на гримьорите те изглеждаха толкова възрастни, колкото в същност бяха. Имаха проблеми. Бяха станали до известна степен по-малко чувствителни физически и умствено. Не можеха да се „влюбват“. Не можеха да играят ролята на преследвани жени. Парите, славата и предишната им красота ги бяха направили прекалено деспотични. Уолц организираше тези събирания, за да могат те по-лесно да си намират любовници по за една вечер, които, ако бяха добри в оная работа, можеха да се издигнат до постоянни партньори за леглото им и по този начин да си пробият път нагоре. Тъй като понякога събиранията се израждаха в публични скандали или сексуална невъздържаност, което водеше до неприятности с полицията, Уолц реши да провежда сбирките в къщата на съветника по рекламата, който щеше веднага на място да уреди нещата, да плати на вестникарите и на полицаите, за да се запази всичко в тайна.