За някои енергични млади актьори, на които студиото плащаше и които още не бяха станали звезди или не бяха получили големи роли, присъствието на сбирките в петък вечер не винаги беше приятно задължение. Това се обясняваше с факта, че някой нов филм, който тепърва щеше да се пуска от студиото, се прожектираше на сбирката. В същност това беше и претекстът за самата сбирка. Хората казваха: „Хайде да отидем тази вечер и да видим какво представлява, новият филм на еди-кой си.“ И така сбирката привидно придобиваше професионален характер.
На младите кинозвезди от женски пол беше забранено да посещават сбирките в петък вечер. Или по-скоро ги обезсърчаваха. Повечето от тях, схващаха това.
Прожекцията на нови филми започваше в полунощ, а Джони и Нино пристигнаха в единайсет. На пръв поглед Пой Макелрой изглеждаше страшно приятен човек, наконтен, красиво облечен. Той поздрави Джони Фонтейн с вик на изненада и задоволство.
— Какво, по дяволите, търсиш тук? — попита го той с неподправено изумление.
Джони се ръкува с него:
— Показвам на своя братовчед от провинцията забележителностите. Запознай се с Нино.
Макелрой се ръкува с Нино и го огледа с одобрение.
— Жив ще го глътнат — каза той на Джони. И отведе двамата във вътрешния двор.
Вътрешният двор в същност се затваряше от всички страни от огромни стаи, чиито отворени стъклени врати водеха към градина с басейн. Имаше почти стотина души, които се въртяха там, всички с чаши в ръка. Осветлението на верандата беше майсторски направено, за да представя в по-привлекателен вид женските лица и кожи. Това бяха лицата на жени, които Нино беше виждал като момче в затъмнените киносалони. Те бяха изиграли своите роли в еротичните му младежки сънища. Но като ги виждаше сега на живо, му изглеждаха така, сякаш бяха ужасно гримирани. Нищо не можеше да прикрие умората на техните души и тела. Времето беше разрушило тяхната божественост. Те позираха и се движеха така очарователно, както той си ги спомняше, но бяха като восъчни плодове — не можеха да накарат жлезите му да се задействуват. Нино изпи две чаши и отиде до една маса, където имаше цял куп от бутилки. Джони се движеше с него. Те стояха и пиеха, когато зад тях се чу омайващият глас на Дина Дън. В съзнанието на Нино, както и на милиони други мъже, този глас се беше запечатал завинаги. Дина Дън беше спечелила два „Оскара“ и беше участвувала в най-голямата суперпродукция, правена в Холивуд. На екрана тя имаше лукав женски чар, на който никой мъж не можеше да усто. Но думите, които говореше сега, никога не бяха прозвучавали от белия екран:
— Джони, копеле такова, трябваше отново да ходя при моя психиатър, защото спа с мене само една нощ. Защо не се върна, да повториш?
Джони я целуна по бузата, която тя му предложи.
— Ти ме изтощи за цял месец — каза той. — Искам да се запознаеш с моя братовчед Нино. Хубаво, силно италианско момче. Може би той ще успее да издържи на твоето темпо.
Дина Дън се извърна и хвърли на Нино хладен поглед:
— Обича ли да гледа предпремиери? Джони се засмя:
— Не мисля, че е имал такава възможност досега. Защо не му предадеш малко опит?
Нино трябваше да изпие една голяма чаша, когато остана сам е Дина Дън. Опитваше се да бъде равнодушен, но му беше трудно. Дина Дън имаше чип нос и чистите класически черти на англосаксонска красавица. Още повече че той я познаваше толкова добре. Беше я виждал сама в спалнята, с разбито сърце, ридаеща по своя мъртъв съпруг — летец, оставил я с нейните сирачета. Беше я виждал ядосана, обидена, унижена и все пак изпълнена с много достойнство, когато Кларк Гейбъл в ролята на простак я обладаваше и после я изоставяше заради някаква сексбомба. (Дина Дън никога не играеше ролите на сексбомба във филмите.) Беше я виждал да се изчервява от споделена любов, да се вие в прегръдките на мъжа, когото обожава, беше я виждал да умира красиво най-малко шест пъти. Беше я виждал, беше я чувал, беше мечтал за нея, но въпреки това не беше подготвен за първото нещо, което тя му каза, когато останаха насаме.
— Джони е един от малкото издръжливи мъже в този град — каза тя. — Всички останали са педерасти и тъпаци, които не могат да се оправят с една жена дори да им дадеш цял камион испански мухи. — Тя улови Нино за ръка и го отведе в един ъгъл на стаята, където нямаше съперници и никой не минаваше.
После, оставайки все още сдържано очарователна, ге разпита за самия него. Беше му съвсем ясно. Нино разбираше, че тя играе ролята на богато момиче, което се отнася мило с коняря или шофьора, но което във филма ще обезсърчи неговото любовно увлечение (ако ролята се изпълняваше от Спенсър Трейси), или ще захвърли всичко в своето безумно желание по него (ако ролята се изпълняваше от Кларк Гейбъл). Но това нямаше значение. Той се усети, че й разказва как двамата с Джони са израснали заедно в Ню Йорк и как са пели заедно в малки кабарета. Забеляза, че беше удивително отзивчива и заинтересована. Между другото го попита: „Знаеш ли как Джони накара онова копеле Джак Уолц да му даде ролята?“ Нино изстина и поклати отрицателно глава. Тя не продължи да разпитва повече.