Беше дошло време да видят предпремиерата на един нов филм на Уолц. Дина Дън отведе Нино, уловила го здраво с топлата си ръка, към една вътрешна стая, която нямаше прозорци, но беше мебелирана с около петдесет двуместни кушетки, пръснати наоколо така, че всяка оставаше като на малък закътан остров.
Нино видя, че до кушетката има малка масичка със съд за лед, бутилки алкохол и поднос с цигари. Той даде на Дина Дън цигара, запали й я и после наля две чаши. След няколко минути светлините угаснаха.
Нино очакваше нещо нечувано. В края на краищата легендите за поквареността в Холивуд ги беше чувал. Но не се оказа подготвен за неутолимата страст, с която Дина Дън се вкопчи в него, без да го предупреди дори с една любезна и приятелска дума. Той продължаваше да пие от чашата си и да гледа филма, ала нито усещаше някакъв вкус, нито виждаше нещо. Беше възбуден, както никога преди, но отчасти само защото жената, която го обслужваше в момента в тъмното, беше обектът на младежките му мечти.
И все пак обаче мъжкото му достойнство беше накърнено. Затова когато световноизвестната Дина Дън му се насити и пооправи панталоните му, Нино невъзмутимо й сипа втора чаша, запали й цигара и с възможно най-спокойния глас, който човек може да си представи, заяви: „Този филм ми се стори доста добър“. Почувствува как тя настръхна на кушетката до него. Възможно ли беше да очаква някакъв комплимент от него? Нино си напълни чашата догоре от най-близкото шише, което ръката му достигна в тъмното. Да върви по дяволите всичко. Тя се беше държала с него като с някаква мъжка проститутка. Сега нещо го караше да изпитва сдържан гняв към всички тези жени. Гледаха филма още петнайсет минути. Той се дръпна настрани, така че телата им не се докосваха.
Накрая тя каза с дрезгав шепот:
— Не се дръж като някой сополанко, знам, че ти хареса. Нали видях.
Нино пийна от чашата си и каза с типичната за него безцеремонност:
— Винаги ми е добре. По-различен съм само когато наистина се възбудя.
Тя се изсмя, но през останалото време мълча. Най-после филмът свърши и запалиха осветлението. Нино се огледа. Видя, че в тъмното наоколо е било пълно с хора и колкото и странно да беше това, той не беше чул нищо. Някои от дамите обаче имаха онзи неуморим, сияещ и лъчезарен вид на жени, които току-що са изпитали блаженство. Те бавно напускаха прожекционната зала. Дина Дън го остави веднага и отиде да разговаря с един по-възрастен мъж, в когото Нино позна известен киноактьор, само че сега, като го виждаше на живо, разбра, че този човек е педераст. Нино пиеше замислено от чашата си.
Джони Фонтейн се приближи до него и го попита:
— Е, стари приятелю, добре ли прекара? Нино се ухили:
— Не зная. Много е различно. Сега, когато се върна в къщи, ще мога да кажа, че Дина Дън ме е свалила.
Джони се засмя:
— Ще останеш още по-доволен, ако те покани у дома си. Покани ли те вече?
Нино поклати глава:
— Заплеснах се по филма — каза той. Този път Джони не се засмя.
— Опомни се, момче — каза му той. — Жена като тази може да направи много за теб. Пък и ти досега спеше с всяка. Господи, понякога още сънувам кошмари, като си спомня онези твоите грозни курви.
Нино пиянски размаха чашата си и високо заяви:
— Да, бяха грозни, но бяха жени. — От ъгъла Дина Дън извърна глава, за да ги погледне. Нино й махна с чашата си.
Джони Фонтейн въздъхна:
— Ох, ти си оставаш прост италиански селяк.
— И няма да се променя — каза Нино със своята очарователна пиянска усмивка.
Джони го разбираше напълно. Той знаеше, че Нино не е толкова пиян, колкото се прави. Знаеше, че Нино само се преструва, за да може да каже на своя нов холивудски шеф думи, които му се струваха прекалено груби, за да изрече, когато е трезвен. Той прегърна Нино през рамо и нежно му каза:
— Ах ти, хитър безделнико, знаеш, че не мога да разваля договора ти до една година и можеш да казваш и да правиш каквото си поискаш, а аз не мога да те изхвърля.