Остана изненадан, когато продуцентът дойде да му каже, че трябва да се погрижат за представителя на профсъюзите, като му платят петдесет хиляди долара. Щеше да има много проблеми при уреждането на извънредния труд и наемането на хора и петдесетте хиляди долара нямало да бъдат похарчени напразно. Джони се запита дали продуцентът не го изнудва, след което нареди: „Изпрати човека от профсъюзите при мен.“
Човекът от профсъюзите беше Били Гоф Джони му заяви: — Смятах, че въпросът с профсъюзите е уреден от моите приятели. Бяха ми казали да не се тревожа за това. Никак да не се тревожа.
Гоф попита:
— Кой ти го каза?
Джони отвърна:
— Много добре ти е известно кой ми го е казал. Няма да спомена името му, но когато той каже нещо, аз не се съмнявам, че е така.
Гоф рече:
— Нещата се промениха. Твоят приятел има неприятности и думата му не тежи вече толкова в Западните щати.
Джони сви рамене:
— Обади ми се след няколко дни. Става ли?
Гоф се засмя.
— Разбира се, Джони — каза той. — Но и да въртиш телефони в Ню Йорк, това няма да ти помогне.
Телефонният разговор до Ню Йорк обаче помогна. Джони позвъни на Хейгън в кантората му. Хейгън без колебание му нареди да не плаща.
— Кръстникът ти ще се ядоса страшно, ако платиш на това копеле дори цент — каза той. — Това ще подрони авторитета на дон Корлеоне, а точно сега той не може да си го позволи.
— Може ли да говоря с дон Корлеоне? — попита Джони. — Ти би ли поговорил с него? Трябва вече да започна снимането на филма.
— В момента никой не може да говори с дон Корлеоне — отговори Хейгън. — Много е зле. Ще говоря със Сони да уредим всичко. Но този въпрос ще го реша сам. Не плащай на това хитро копеле нито цент. Ако нещо се промени, ще ти съобщя.
Раздразнен, Джони затвори телефона. Разходите по уреждането на неприятностите с профсъюзите можеха да възлязат на цяло състояние и да объркат из основи всичко. За миг се замисли дали да не бутне На Гоф петдесетте бона тайно. В края на краищата едно беше дон Корлеоне да му каже нещо, а съвсем друго да го чуе от Хейгън и да изпълнява нарежданията му. Реши да почака няколко дни.
Изчаквайки, си спести петдесет хиляди долара. Два дни по-късно Гоф беше намерен застрелян в дома му в Глендейл. Повече не стана дума за неприятности с профсъюзите. Джони беше малко потресен от това убийство. За първи път дългата ръка на дон Корлеоне беше нанесла такъв смъртоносен удар толкова близо до него.
С всяка изминала седмица работата му се натрупваше — подготвяше сценария, подбираше актьорите, уреждаше подробностите около работата по филма и забрави за гласа си и че не може да пее. Едва когато обявиха кандидатурите за наградата на Академията и той се видя в списъка, му стана Неприятно, че не го бяха поканили да изпее някоя от песните, състезаващи се за „Оскар“, на церемонията, която щеше да се излъчва по телевизията за цялата страна. Той обаче пропъди тези мисли и продължи да работи. Не се надяваше да спечели академичната награда сега, когато кръстникът му не беше вече в състояние да окаже натиск, но включването му сред кандидатите имаше все пак някаква стойност.
Плочата, която той и Нино бяха направили, тази с италианските песни, се продаваше много по-добре, отколкото всички други негови плочи, направени напоследък, но той знаеше, че това е заслуга повече на Нино, отколкото на него. Джони се примири с мисълта, че никога вече няма да може да пее като професионалист.
Веднъж седмично той вечеряше с Джини и децата. Независимо от това колко трескава беше работата му, той не пропускаше това си задължение. Но не спеше с Джини. Междувременно втората му жена бе успяла да получи развод в Мексико с измама и той отново беше ерген. Интересно беше обаче, че не хукна като луд да сваля звездички, които щяха да са лесна плячка за него. В същност беше голям сноб. Беше засегнат, че никоя от младите звезди, актрисите, които бяха на върха, не беше си опитала късмета с него. Но се чувствуваше добре от многото работа. Повечето вечери се прибираше в къщи сам, слагаше старите си плочи на грамофона, наливаше си някаква напитка и си тананикаше с тях по няколко такта. Да, бил е много добър, дяволски добър. Не е съзнавал колко добър е бил. Дори като се изключеше това, че гласът му беще специфичен — нещо, което и друг би могъл да притежава, — той си беше добър. Бил е истински артист и въобще не е разбирал колко много е обичал всичко това. Беше съсипал гласа си с пиене, пушене и жени точно сега, когато наистина можеше да го оцени.