Като чу това, Дануша първо падна в краката на господаря, после взе с едната ръка рицарските знаци, с другата ухатката и се затече към стаята, дето лежеше Збишко. Княгинята, която искаше да види тяхната радост, отиде след нея.
Збишко беше тежко болен, но като видя Дануша, обърна към нея побледнялото си от болестта лице и запита:
— А чехът, ягодке моя, върна ли се?
— Почакай с тоя чех! — отговори девойката. — Аз ти нося много по-добра новина. Господарят те препаса за рицар и ето какво ти праща чрез мене.
При тия думи тя сложи до него пояса и златните шпори. Бледните бузи на Збишко се зачервиха от радост и учудване; той погледна Дануша, после знаците и най-сетне затвори очи и почна да повтаря:
— Та как можа да ме препаше за рицар?
А когато след малко влезе княгинята, той се понадигна на лакти и почна да й благодари и да се извинява на милостивата господарка, задето не може да падне в краката й, защото веднага отгатна, че с нейно застъпничество го е огряло това щастие. Но тя му заповяда да лежи спокойно и сама със собствените си ръце помогна на Дануша да сложи отново главата му на възглавницата. В това време дойде князът, а с него и отец Вишонек, Мрокота и няколко други придворни. Княз Януш още отдалече направи знак на Збишко да се не мърда, после седна до леглото му и заговори така:
— Знайте! Хората не бива да се учудват, че за храбрите и благородни постъпки се дава отплата, защото, ако добродетелта остане невъзнаградена, тогава и хорските неправди биха се ширили по света ненаказани. А тъй като ти не пожали живота си и като жертвува здравето си ни запази от люта скръб, ние ти позволяваме да се препашеш с рицарски пояс и отсега нататък да ходиш с чест и слава.
— Милостиви господарю — отговори Збишко, — аз и десет живота не бих пожалил…
Но не можа нищо повече да каже — и от вълнение, и от това, че княгинята сложи ръка на устата му, защото отец Вишонек не му позволяваше да говори. А князът продължи:
— Аз мисля, че са ти известни рицарските задължения и че ще носиш достойно този символ. Предстои ти да служиш достойно на нашия Спасител и да се бориш с господаря на пъкъла. Трябва да бъдеш верен на краля, да избягваш несправедливите битки и да защищаваш невинните от притеснения! Да ти помага бог и неговата света майка!
— Амин! — каза отец Вишонек.
Князът стана, прекръсти Збишко и на излизане при бави:
— А когато оздравееш, ела право в Чеханов, дето ще повикам и Юранд.
VIII
След три дни пристигна обещаната жена с херцинския балсам, а заедно с нея дойде от Щитно и капитанът на стрелците с писмо, подписано от братята и скрепено с печата на Данвелд, в което кръстоносците призоваваха небето и земята за свидетели на неправдите, които им били нанесени в Мазовия, и като заплашваха с божие отмъщение, искаха наказание за убийството на „техния възлюблен брат и гост“. Данвелд бе продиктувал към писмото и свое лично оплакване, като изискваше със смирени и същевременно заплашителни думи обезщетение за тежката телесна повреда и смъртна присъда за чеха-оръженосец. Князът скъса писмото пред очите на капитана, хвърли го в краката му и рече:
— Магистърът прати тук тия кучи синове, за да ме привлекат на своя страна, а пък те ме разгневиха. Кажи им от мое име, че те сами са усмъртили госта си, а искали и момчето да убият — за което ще пиша на магистъра, па ще прибавя още и това, че трябва да си избира други пратеници, ако иска да не се намесвам в случай на война с краковския крал.
— Милостиви господарю — отговори капитанът, — само този ли отговор да отнеса на благочестивите и могъщи братя?
— Ако не ти стига това, кажи им още, че не ги смятам за истински рицари, а за кучешки братя.
С това разговорът се свърши. Капитанът си отиде, защото и князът още същия ден замина за Чеханов. Остана само сестрата с балсама, който обаче недоверчивият отец Вишонек не искаше да употреби, толкова повече, че болният миналата нощ бе спал добре, а на сутринта се бе събудил наистина доста слаб, но нямаше вече треска. След заминаването на княза сестрата изпрати веднага обратно един от своите слуги уж за ново лекарство — „яйце от крилат гущер“, което според думите й имало сила да възвръща здравето дори на умиращи, — а самата тя ходеше из замъка, смирена, с едната ръка схваната, облечена със светски дрехи наистина, но прилични на монашески, с броеници и малка кратунка на пояса, каквато носят поклонниците по светите места. Понеже говореше добре полски, тя разпитваше с най-голяма загриженост слугите за Збишко и за Дануша, на която при удобен случай подари една божигробска роза, и на следния ден, когато Збишко спеше, а Дануша седеше в трапезарията, се промъкна при нея и рече: