Като чу това, Дануша веднага се хвърли в краката на княгинята, прегърна ги с ръце и скри бялото си лице в гънките на дебелата й дреха, а княгинята обърна към Збишко пълни със състрадание и учудени очи.
— Как мога да ви изразя милостта си? — запита тя. — Ако не пусна детето при болния му баща, ще си навлека и божия гняв.
Збишко, който преди малко се беше приповдигнал на леглото, отново се отпусна на възглавницата и известно време не отговори нищо, защото му спря дъхът. Но полека-лека той почна да приближава до гърдите си едната ръка, после другата, най-сетне ги скръсти като за молитва.
— Почини си — каза княгинята, — после кажи какво желаеш, пък ти, Данушке, пусни коленете ми.
— Пусни ги, но не ставай и се моли заедно с мене — обади се Збишко.
После заговори на прекъсване със слаб глас:
— Милостива господарке… В Краков Юранд беше против мене… ще бъде и сега, но ако отец Вишонек ме венчае с Данушка, после тя и да замине за Спихов, вече никаква човешка власт няма да ми я отнеме…
Тези думи бяха за княгиня Ана нещо тъй неочаквано, че тя чак подскочи от пейката, след това отново седна и каза, сякаш не разбираше добре за какво става дума:
— Боже мой!… Отец Вишонек ли?…
— Милостива господарке!… Милостива господарке! — молеше Збишко.
— Милостива господарке! — повтаряше след него Дануша и прегръщаше отново коленете на княгинята.
— Та как може да стане това без разрешението на бащата…
— Божият закон е по-силен! — отговори Збишко.
— Не ви ли е грях!
— Кой е бащата, ако не князът?… Коя е майката, ако не вие, милостива господарке!
А Дануша извика:
— Милостива майчице!
— Наистина аз й бях и съм й като майка — каза княгинята, — от моята ръка и Юранд си взе жена. Вярно е! А щом минете веднъж под венчило, всичко е свършено. Може би Юранд ще се поразсърди, но нали и той трябва да се подчинява на княза като на свой господар. Пък изпърво може и да не му се казва, докато не поиска да даде девойката другиму или да я направи монахиня… А ако е дал някакъв обет, вината не ще бъде негова. Против волята божия нищо не може да се направи… Господи, може такава да е и твоята воля!
— Иначе не може и да бъде! — извика Збишко, но княгинята, още силно развълнувана, каза:
— Почакайте да се съвзема! Ако князът беше тук, веднага бих отишла при него и бих го попитала да дам ли Данушка, или да не я давам… Но без него се страхувам… Чак дъхът ми се спря, а време няма за нищо, защото девойката трябва утре да тръгне!… Ох, божичко! Да бе тръгнала венчана, щях да бъда спокойна. Само че не мога да се съвзема и от нещо ме е страх. А тебе не те ли е страх, Данушке? Кажи де!
— Аз и без това ще умра! — прекъсна я Збишко.
Данушка стана от коленете на княгинята и понеже добрата жена не само я имаше като своя близка, но се отнасяше много нежно към нея, тя я прегърна през врата и я стисна с все сила. Но княгинята каза:
— Без отец Вишонек не мога нищо да ви кажа. Изтичай по-скоро да го повикаш!
Дануша се затече да повика отец Вишонек, а Збишко обърна бледото си лице към княгинята и каза:
— Каквото ми е предназначил Исус Христос, това ще бъде, а за тая радост да ви награди господ, милостива господарке.
— Не бързай да ме благославяш — отвърна княгинята, — защото не се знае какво ще излезе. И трябва да ми се закълнеш в рицарската си чест, че ако стане венчавката, няма да забраниш на девойката да замине веднага при баща си, да не би, пази боже, да си навлечете и ти, и тя проклятието му.
— Кълна се в честта си! — каза Збишко.
— Помни го добре! А пък на Юранд изпърво тя нищо да не казва. По-добре ще е новината да не го опари като огън. От Чеханов ще го поканим да дойде заедно с Данушка и тогава аз сама ще му кажа или пън ще помоля княза. Като види, че вече е свършено, ще: се съгласи. Не ти ли беше той сърдит за нещо?
— Не — рече Збишко, — не ми беше сърдит и може би в душата си ще се зарадва, че Данушка ще бъде моя. Защото, ако се е обрекъл, вината няма да бъде негова, че не е сдържал думата си.
Влизането на отец Вишонек с Дануша прекъсна понататъшния разговор, Княгинята го повика веднага да се посъветват и разгорещено почна да му разказва за намеренията на Збишко, но той, щом чу за какво се отнася, прекръсти се удивен и рече:
— В името на отца и сина и светаго духа!… Как мога да направя това! Нали сега е пост!
— Боже мой, наистина! — извика княгинята.
И настъпи мълчание: само смутените лица показваха какъв удар бяха за всички думите на отец Вишонек.