Освен конниците за охрана и коларя пратеничеството от Щитно се състоеше от две лица: едното от тях беше онази същата жена, която на времето бе донесла лековития балсам в горския замък, а другото — един млад поклонник. Збишко не позна жената, защото не беше я виждал в горския замък, но веднага му се стори, че поклонникът е някакъв преоблечен оръженосец. Юранд заведе веднага и двамата в ъгловата стая и застана пред тях, грамаден, страховит в блясъка на пламъка, който падаше върху него от горящия в камината огън.
— Къде е детето ми? — запита той.
Те обаче, като се озоваха очи в очи със страшния мъж, се изплашиха. Поклонникът имаше дръзко лице, но сега трепереше като лист, а и на жената трепереха краката. Погледът й мина от Юранд върху Збишко, после на лъскавата гола глава на отец Калеб и се върна отново към Юранд, като че искаше да попита каква търсят тук тези двама души.
— Пане — каза тя най-сетне, — не знаем за какво питате, но сме пратени при вас по важна работа. И този, който ни изпрати, строго ни поръча разговорът с вас да се води без свидетели.
— Аз нямам тайни от тях! — рече Юранд.
— Но ние имаме, благородни пане — отговори жената, — и ако им заповядате да останат, ние ще ви молим само за едно: да ни позволите утре да си заминем.
По лицето на непривикналия към противоречие Юранд се изписа гняв. За миг неговите руси мустаци за мърдаха зловещо, но той помисли, че въпросът се отнася до Дануша, и се овладя. Збишко пък, за когото преди всичко беше важно разговорът да стане колкото е възможно по-скоро и беше уверен, че Юранд ще му го повтори, каза:
— Щом така трябва, останете сами.
И излезе заедно с отец Калеб; но щом се озова в главната зала, украсена с щитове и оръжие, взети като плячка от Юранд, Хлава се приближи към него.
— Господарю — рече той, — това е същата жена.
— Коя жена?
— Която изпратиха кръстоносците; тя донесе херцинския балсам. Познах я веднага, и Сандерус я позна също. Навярно е идвала да оглежда и сега тя сигурно знае къде е младата господарка.
— И ние ще знаем — рече Збишко. — А познавате ли и този поклонник?
— Не — отговори Сандерус, — Но не купувайте от него индулгенции, господарю, защото той не е истински поклонник. Ако го подложим на мъчения, много нещо би могло да се научи от него.
— Не бързай! — каза Збишко.
В това време в ъгловата стая, щом вратата се затвори след Збишко и отец Калеб, орденската сестра се приближи бързо до Юранд и зашепна:
— Дъщеря ви я откраднаха разбойници.
— С кръстове на плащовете ли?
— Не. Ала бог помогна на благочестивите братя да я отърват и сега тя е у тях.
— Де е тя, питам!
— Под покровителството на благочестивия брат Шомберг — отвърна жената, като скръсти ръце на гърдите си и се поклони смирено.
А Юранд, щом чу страшното име на палача на Витолдовите деца, пребледня като платно; след малко седна на пейката, затвори очи и започна да бърше е длан студената пот, която ороси челото му.
При тая гледка поклонникът, който преди малко не можеше да надвие страха си, сложи ръце на кръста си, разположи се на пейката, простря напред крака и изгледа Юранд с очи, пълни с гордост и презрение.
Настъпи дълго мълчание.
— И брат Маркварт помага на брат Шомберг в надзора над нея — рече отново жената. Грижлив е тоя надзор и нищо лошо няма да се случи на госпожицата.
— Какво трябва да направя, за да ми я дадат? — попита Юранд.
— Да се смирите пред Ордена! — каза гордо поклонникът.
При тия думи Юранд стана, приближи се към него, надвеси се и каза със сподавен страшен глас:
— Млък!…
Поклонникът се изплаши отново. Той знаеше, че може да заплашва и може да каже нещо такова, което ще възпре и сломи Юранд, но се уплаши да не би още преди дума да продума, да му се случи нещо страшно; замълча, впи изпулените си, сякаш вкаменени от ужас очи в страшното лице на спиховския господар и остана неподвижен — само брадата му затрепера силно.
А Юранд се обърна към орденската сестра:
— Имате ли писмо?
— Не, пане. Нямаме писмо. Каквото имаме да кажем, заповядано ни е устно да го кажем.
— Тогава, говорете!
А тя повтори още един път, като че искаше да накара Юранд добре да го запомни:
— Брат Шомберг и брат Маркварт бдят над господарката, затова вие, пане, укротете гнева си… Но няма да й се случи нищо лошо. При все че вие дълги години нанасяхте тежки злини на Ордена, братята искат да ви се отплатят за злото с добро, ако удовлетворите справедливите им искания.