Те всички бяха хора, навикнали на битки, кланета и кръв; сега обаче техните сърца се стреснаха толкова много, та когато мина вцепенението, почнаха да отстъпват и да се разпръсват, както стадо овци се пръска пред вълка, който убива с едно впиване на зъбите си. Залата се изпълни с викове на ужас, тропот на човешки козе, трясък на счупени чаши, вой на момчетата, рева на мечката, която се бе изплъзнала от ръцете на шута и почнала да се катери на високия прозорец, и отчаяни викове за оръжие, за щитове, за мечове и лъкове, Най-после блесна оръжие и няколко десетки острия се насочиха срещу Юранд, но той не обръщаше внимание на нищо, полуобезумял се хвърли сам върху немците и се започна борба дива, нечувана, прилична повече на клане, отколкото на битка. Младият и буен брат Готфрид пръв препречи пътя на Юранд, но той със светкавичен мах на меча си му отсече главата заедно с ръката и плешката; след него от ръката на Юранд падна капитанът на стрелците и домакинът на замъка фон Брахт, и англичанинът Хю, който, при все че не разбираше много в какво се състои работата, изпитваше милост към Юранд и неговата мъка и бе извадил оръжие чак след убийството на Данвелд. Другите, като видяха страшната сила и развилняване на този мъж, се събраха накуп, за да му дадат дружен отпор, но това предизвика още по-грозна сеч, защото Юранд, с настръхнала коса и с обезумели очи, цял опръскан с кърви, запъхтян и настървен за кръв, в безпаметство ломеше, разкъсваше и сечеше със страшните удари на меча си тая сбита навалица и поваляше хора на оплескания с кръв под така, както бурята поваля храсти и дървета. И настана отново минута на страшна тревога, когато им се струваше, че тоя страхотен мазур сам-самичък ще ги изколи и избие всички и както кресливият куп от кучета не може без помощта на ловците да се разправи със свиреп глиган, така и тези въоръжени немци до такава степен не могат да се мерят с неговата сила и ярост, че борбата с него им носи само смърт и гибел.
— Пръснете се! Заобиколете го! Бийте в тил! — викна старият Зигфрид де Льове.
И те се пръснаха по залата, както се пръска орляк скорци по полето, когато над него се хвърли отгоре кривоклюн ястреб, но не можаха да го заобиколят, защото той в бойния си захлас вместо да потърси място за отбрана, започна да ги гони покрай стените и когото настигнеше, умираше като поразен от гръм. Унижението, отчаянието, измамените надежди — всичко се превърна у него само в жажда за кръв и като че увеличаваше десеторно неговата страшна вродена сила С меча, който най-яките кръстоносци вдигаха с двете ръце, работеше като с леко перо само с едната ръка. Той не жалеше живота си, не търсеше избавление, не търсеше дори победа, а само отмъщение и както огънят или както реката, която е пробила бента, руши сляпо всичко, изпречено на бурния й устрем, така и той, страхотен, заслепен унищожител, повличаше, трошеше, тъпчеше, убиваше и гасеше човешки животи.
Те не можеха да му нанесат удар в гърба, защото първо не можеха да го настигнат, а освен това простите войници се страхуваха да го доближат дори изотзад, убедени, че ако той се обърне, никаква човешка сила не може ги изтръгна от смъртта, Някои бяха обзети от пълен ужас при мисълта, че обикновен мъж не би могъл да нанесе толкова много поражения и че те имат работа с човек, комуто идват на помощ някакви свръхчовешки сили.
Но старият Зигфрид и с него брат Ротгер се изкачиха на галерията, която беше над високите прозорци на залата, и почнаха да викат другите да се спасят след тях и онези се втурнаха бързешком, като се сблъскаха помежду си по тясната стълба, за да се качат горе колкото се може по-скоро и оттам да обстрелват този силен мъж, с когото всеки ръкопашен бой беше вече немислим. Най-сетне последният от тях затръшна вратата, която водеше за галерията, и Юранд остана долу сам. От галерията се чуха радостни и победоносни викове и веднага към рицаря почнаха да падат тежки дъбови столове, пейки и железни ръчки за факли. Нещо го удари по челото над веждите и обля с кръв лицето му. Същевременно се отвори голямата входна врата и повиканите от горните прозорци войници нахлуха на тълпа в залата, въоръжени с копия, алебарди, брадви, арбалети, колове, тояги, въжета и с всякакво друго оръжие, каквото им бе попаднало под ръка…
А обезумелият Юранд избърса с лявата ръка кръвта от лицето си, за да не затъмнява погледа му, събра всичките си сили и се хвърли срещу цялата тълпа. В залата се разнесоха отново охкания, звън на желязо, скърцане на зъби и пронизителни гласове на загиващи хора.