— И нека ни съди тогава, който ще: папата или римският император!
— Да!
Настъпи късо мълчание, после брат Ротгер попита:
— Та какво ще правим с Юрандовата дъщеря?
— Да помислим.
— Дайте я на мене.
А Зигфрид го изгледа и отвърна:
— Не! Слушай, млади брате! Когато се отнася до Ордена, не гледайте нито мъж, нито жена, не гледайте и себе си. Господ наказа Данвелд, защото искаше не само да отмъсти за нанесените на Ордена обиди, до и да задоволи своята страст.
— Твърде лошо ме преценявате! — каза Ротгер.
— Не си угаждайте — прекъсна го Зигфрид, — защото ще се изнежат у вас телата и душите и коляното на онова кораво племе ще притисне някога гърдите ви така, та не ще можете вече да станете.
И за трети път подпря мрачната си глава с ръце, но очевидно говореше сам със собствената си съвест И мислеше само за себе си, защото след малко рече:
— И на моята съвест тежи много човешка кръв. Много болки, много сълзи… И аз, когато се отнасяше до Ордена и когато виждах, че няма да успея само със сила, не се колебаех да търся и други пътища; но когато се явя пред бога, когото почитам и обичам, ще му кажа: „Направих това за Ордена, а за себе си избрах само страданието.“
После се хвана с ръце за челото, а главата и очите си вдигна нагоре и извика:
— Отречете се от удоволствията и пороците, закалявайте телата и сърцата си, защото вече виждам във въздуха белите орлови пера и ноктите на орела, обагрени от кръвта на кръстоносците.
Думите му прекъсна страшният напор на вихъра, който разтвори с трясък един прозорец горе на галерията, и цялата зала се изпълни с воя и съскането на виелицата и с парцали сняг.
— В името на духа на светлината! Не е добра тази нощ — рече старият кръстоносец.
— Нощ на злите духове — отговори Ротгер, — Но защо казвате: в името на духа на светлината вместо в името на бога?
— Духът на светлината това е бог — отвърна старецът и попита, като че искаше да промени разговора.
— А при тялото на Данвелд има ли свещеници?
— Има…
— Боже, бъди милостив към него!
И млъкнаха и двамата, после Ротгер повика слугите, на които заповяда да затворят прозореца и да увеличат светлината с повече факли, а когато те си отидоха, запита отново:
— Какво ще направите с Юрандовата дъщеря? Ще я вземете ли в Йоханисбург?
— Ще я отведа в Йоханисбург и ще направя с нея това, което изисква благото на Ордена.
— А аз какво трябва да направя?
— Имаш ли смелост в душата си?
— Та какво съм сторил, за да се съмнявате?
— Не се съмнявам, защото те познавам, и за храбростта ти те обичам повече от когото и да било на света. Тогава иди при двора на мазовецкия княз и му разкажи всичко, което стана тук, както решихме помежду си.
— Не ще ли отида на явна гибел?
— Ако твоята гибел е потребна за славата на Ордена, длъжен си да го направиш. Но не! Не те очаква смърт. Те не причиняват зло на гостите си, освен ако някой поиска да те извика на двубой, както направи онзи млад рицар, който прати покана на всички ни… Той или някой друг, но то не е страшно…
— Дай боже това да е! Но те могат да ме хванат и да ме пъхнат в подземието.
— Не бой се. Помни, че има писмо от Юранд до княза, а ти освен това ще идеш да се оплакваш от Юранд. Ще разкажеш точно какво направи той в Щитно и те трябва да ти повярват… И тъй, ние първи сме му съобщили, че тук има някаква девойка, първи сме го поканили да дойде и да я види, а той пристигнал, обезумял, убил вожда, хората ни изпотрепал. Така ще кажеш, а те какво ще ти отговорят на това? Разбира се, смъртта на Данвелд ще се разгласи по цяла Мазовия. И те ще се откажат от оплакването си. Очевидно те ще търсят Юрандовата дъщеря, но щом сам Юранд е писал, че тя не е у нас, подозрението не ще падне върху нас. Трябва да вземем връх над тях със смелостта си и да им затворим муцуните. Иначе ще помислят и друго — че ако сме виновни, никой от нас не би се решил да отиде там.
— Това е така. Веднага след погребението на Данвелд ще потегля на път.
— Нека бог те благослови, синко! Ако направиш всичко както трябва, те не само че не ще те задържат, но ще трябва сами да се откажат от Юранд, за да не можем да кажем: ето как постъпват те с нас!
— И така трябва да се оплакваме пред всички дворове.
— Великият хоспиталиер ще побърза да направи това и за благото на Ордена, и като роднина на Данвелд.
— Да, но ако този спиховски дявол остане жив и бъде освободен…
Зигфрид се загледа мрачно пред себе си, после отговори бавно и натъртено:
— И да бъде освободен, никога не ще продума нито дума за оплакване срещу Ордена.