После, като видя, че рицарят се много смути от тези думи, попита:
— Беше ли в Щитно и знаеш ли какво се случи там?
— Бях в Щитно и знам какво се случи там — отвърна Ротгер — и идвам тук не като пратеник, а само защото мъдрият и благочестив вожд от Йоханисбург ми каза: „Нашият магистър обича благочестивия княз и се уповава на неговата справедливост, затова, когато аз отида в Малборг, ти върви в Мазовия и разправи за нашите обиди, нашия позор, за нашата неволя. Разбира се, справедливият господар няма да похвали нарушителя на мира и зверския нападател, който проля толкова християнска кръв, като че е слуга не на Исуса Христа, а на дявола.“
И Ротгер почна да разказва всичко, което се бе случило в Щитно: как Юранд, извикан от тях самите, за да види дали девойката, която те отървали от разбойниците, не е неговата дъщеря, вместо да се отплати с благодарност, съвсем обезумял? как той убил Данвелд, брат Готфрид, англичанина Хю, фон Брахт и двамина благородни оръженосци, без да се смятат простите войници; как те, ръководени от божите заповеди, не искали да го убият, а са били принудени накрай да оплетат в мрежа страшния мъж, който тогава насочил оръжието срещу себе си и се ранил зле; как най-сетне не само в замъка, но и в града имало хора, които всред зимния вихър чули през нощта след битката някакъв страшен кикот и гласове, които викали: „Юранд е наш! Оскърбител на кръста! Той пролива невинна кръв! Наш е Юранд!“
И целият този разказ, а особено последните думи на кръстоносеца направиха силно впечатление на всички присъствуващи. Обзе ги същински страх при мисълта дали Юранд наистина не е повикал на помощ нечестиви сили и настъпи глухо мълчание. Но княгинята, която присъствуваше на приема, понеже много обичаше Дануша и носеше в сърцето си неутешима скръб по нея, се обърна към Ротгер с неочакван въпрос:
— Вие казахте, рицарю, че сте отървали една малоумна девойка и сте помислили, че тя е дъщеря на Юранд, та затова сте го извикали в Щитно?
— Да, милостива господарке — отговори Ротгер.
— А как можахте да помислите подобно нещо, щом като в горския замък сте виждали при мене истинската дъщеря на Юранд?
При тия думи брат Ротгер се обърка, защото не беше очаквал такъв въпрос. Князът стана и впи в кръстоносеца строг поглед, а Миколай от Длуголяс, Мрокота от Моцажев, Яшко от Ягелница и другите мазовецки рицари заобиколиха веднага кръстоносеца и почнаха да го питат един през друг със страшни гласове:
— Как можахте да помислите подобно нещо? Казвай, немецо! Как е могло да стане това?
А брат Ротгер се съвзе и рече:
— Ние, монасите, не се взираме в жените. В горския замък при милостивата княгиня имаше много придворни девойки, но коя от тях е била Юрандова дъщеря, никой от нас не знаеше.
— Данвелд знаеше — обади се Миколай от Длуголяс. — Той дори говори с нея по време на лова.
— Данвелд е вече пред бога — отвърна Ротгер — и за него ще кажа само това, че на сутринта намерихме на гроба му цъфнали рози, които не можеха да бъдат донесени от човешка ръка, понеже сега е зима.
И пак настъпи мълчание.
— Откъде се научихте за отвличането на Юрандовата дъщеря? — попита князът.
— Самата безбожност и дързост на тая постъпка й дадоха широка гласност тук и у нас. И щом се научихме за това, ние поръчахме благодарствен молебен, задето само една обикновена придворна, а не някое от родните деца на ваши височества е била отвлечена от горския замък.
— И все пак ми е чудно, че сте могли да вземете за дъщеря на Юранд едно юродиво момиче.
На това брат Ротгер отговори:
— Данвелд казваше: „Често пъти дяволът изменя на своите служители, та може да е преобразил Юрандовата дъщеря.“
— Обаче разбойниците като прости хора не са могли да подправят почерка на отец Калеб и печата на Юранд. Кой е могъл тогава да направи това?
— Злият дух.
И пак никой не беше в състояние да намери отговор.
А Ротгер загледа княза изпитателно право в очите и каза:
— Наистина тия ваши въпроси пронизват като с мечове гърдите ми, защото в тях се таи укор и подозрение. Но аз, опрян върху божията справедливост и могъществото на истината, питам ваше княжеско височество: дали сам Юранд ни е обвинил в това престъпление и ако ни е обвинил, тогава защо, преди да го повикаме в Щитно, той търсеше разбойниците по цялата граница, за да откупи от тях дъщеря си?
— Като че ли… имаш право! — каза князът — Което може да се скрие от хората, не може да се скрие от бога. Той изпърво ви обвиняваше, но после… после почна да мисли нещо друго.
— Ето как блясъкът на истината побеждава мрака! — каза Ротгер.
И той изгледа с победоносен поглед всички събрани, защото си каза, че в главите на кръстоносците има повече съобразителност и разум, отколкото в главите на поляците, и че това племе винаги ще бъде плячка и храна на Ордена, също както мухата бива плячка и храна на паяка.