— Кой си ти, дето предизвикваш божията справедливост?
А оня откопча ремъка под брадата си, сне шлема, изпод който се показа руса глава, и рече:
— Збишко от Богданец, мъж на Юрандовата дъщеря.
Всички се смаяха, и Ротгер заедно с другите, защото никой от тях, освен княза и княгинята, отец Вишонек и дьо Лорш, не знаеше за венчавката на Дануша, а кръстоносците бяха сигурни, че дъщерята на Юранд няма друг законен защитник освен баща си. Но в тоя миг рицарят дьо Лорш излезе напред и каза:
— Аз потвърждавам истинността на думите му със своята рицарска чест; а който се осмели да се съмнява, ето моята ръкавица.
Ротгер, който не знаеше що е страх и чието сърце сега кипеше от гняв, би поел може би и втората ръкавица, но си спомни, че този, който я хвърли, беше сам по себе си знатен владелец, при това и роднина на гелдрийския граф, та се сдържа — още повече, че сам князът стана, намръщи вежди и каза:
— Не бива да се поема тая ръкавица, защото и аз заявявам, че рицарят каза истината.
Като чу това, кръстоносецът наведе глава, после се обърна към Збишко:
— Ако си съгласен, нека бъде пеши двубой, на заградено място със секири.
— Аз и по-рано те бях поканил — отговори Збишко.
— Боже, прати победа на правия — почнаха да викат мазовецките рицари.
IV
За Збишко се безпокоеха всички при двора — както рицарите, така и жените, защото всички го обичаха, но поради писмото на Юранд никой не се съмняваше, че правото е на страната на кръстоносеца. От друга страна се знаеше, че Ротгер е един от най-прославени-те братя в Ордена. Оръженосецът му ван Крист разправяше може би с умисъл между мазовецките шляхти-чи, че преди да стане въоръжен монах, господарят му е сядал неведнъж на почетната маса на кръстоносците, на която маса били допускани само най-славните по света рицари, които са взели участие в кръстоносен поход за освобождаване на светата земя или пък са се били победоносно против великани, змейове или всесилни магьосници. Като слушаха тия разкази на ван Крист, както и неговите хвалби и уверения, че господарят му много пъти се е бил с мизерикордия в едната ръка и със секира или с меч в другата срещу петима противници наведнъж, безпокойството на мазурите се увеличи и някои казваха: „Ех, да беше тук Юранд, тон би се разправил и с двама такива, но горко на младежа, защото онзи го надвишава и по сила, и по години, и по опит.“ Други пък съжаляваха, че не са поели ръкавицата, и уверяваха, че непременно биха направили това, ако не беше онова известие от Юранд… „Но страшен е божият съд…“ По тоя случай и за взаимна утеха те споменаха имената на мазовецките и изобщо на полските рицари, които било на дворцовите зрелища, било на двубоите на коне бяха удържали многобройни победи над западните рицари, а особено Завиша от Гарбов, с когото нито един рицар в цялото християнство не можеше да се мери. Но имаше и такива, които много разчитаха на Збишко. „Не е слабак той — казваха — и доколкото сме чували, много пъти вече е чупил главите на немците на утъпкана земя.“ Но сърцата им се особено ободриха след постъпката на Збишковия оръженосец, чеха Хлава, който в навечерието на двубоя, като слушаше разказите на ван Крист за небивалите победи на Ротгер и беше буен младеж, хвана ван Крист за брадата, вдигна главата му и рече: „Ако не те е срам да лъжеш пред хората, погледни нагоре, защото и господ те чува!“ И го държа така толкова време, колкото да се прочете „Отче наш“. Онзи най-сетне се освободи и веднага почна да го разпитва за произхода му, а като разбра, че е от дворянски род, извика го също на двубой със секири.
Зарадваха се мазурите от постъпката на Хлава, някои казаха: „Такива хора няма да се влачат в двубоя и стига на тяхната страна да е правдата и бог, кръстоноските кучета не ще си отидат със здрави кокали.“ Но понеже и самият Ротгер така бе съумял да хвърли прах в очите на всички, та мнозина се безпокояха на чия страна е истината, и самият княз споделяше това безпокойство.
Ето защо вечерта преди боя той повика Збишко за разговор, на който присъствуваше само княгинята, и го запита:
— Уверен ли си, че бог ще бъде с тебе? Отде знаеш, че те са похитили Данушка? Дали Юранд не ти е казал нещо? Защото, виж — тук има писмо от Юранд, писал го е отец Калеб, и печатът е негов, и в това писмо Юранд казва, че не са я отвлекли кръстоносците. Какво ти каза той?