Збишко обаче не падаше, защото имаше огромна сила в краката и като ги разкрачваше широко, можеше да задържи на един крак цялата тежина на тялото и на размаха.
Ротгер бе забелязал това веднага и зрителите се лъжеха, като допускаха, че той се отнася с пренебрежение към противника си. Наопаки още след първите замахвания, когато при всичкото му умение да отдръпва щита ръката му почти се вдърви под него, той разбра, че го чакат о това момче тежки усилия и че ако не успее случайно да го повали, борбата с него може да бъде дълга и опасна. Той вмяташе, че като удари в празно пространство, Збишко ще падне на снега, а понеже това не стана, той почна просто да се безпокои. Изпод стоманения навес на шлема той виждаше стиснатите ноздри и устни на противника, а понякога и блесналите очи и си казваше, че буйността му ще го погуби, че той ще се забрави, ще престане да съобразява и в заслепението си ще мисли повече да нанася удари, отколкото да се отбранява. Но той се измами и тук. Збишко не умееше да се отклонява от ударите с половин обръщане, но той не забравяше щита, а когато вдигаше секирата, не се откриваше повече, отколкото трябваше. Личеше си, че вниманието му се удвои, а като разбра, че противникът му е опитен и сръчен, не само че не се забрави, но се съсредоточи, стана по-предпазлив и в ударите му имаше някаква обмисленост, планомерност, която можеше да бъде последица не на гореща, а на студена ожесточеност.
Ротгер, който беше участвувал в много войни и се беше бил много пъти както в общи битки, така и в двубои, знаеше от опит, че има хора, които като грабливите птици са създадени за битки и са особено надарени от природата; те като че ли отгатват всичко онова, което другите научават в продължение на години с учение и упражнения; и той веднага си помисли, че има работа с такъв човек. Още от първите удари разбра, че у този младеж има нещо от ястреба, който в лицето на противника вижда само плячката си и не мисли вече за нищо друго, а само как да го досегне с ноктите си. Макар и много силен, той забеляза също, че не може да се сравни по сила със Збишко и ако се умори, преди да е успял да му нанесе решителния удар, борбата с този страшен, макар и по-малко опитен юноша може да стане гибелна за него. При тая мисъл той реши да продължи борбата с възможното най-малко усилие, приближи към себе си щита и вече нито много настъпваше, нито много се дърпаше, ограничи движенията си, събра всички сили на душата и на мишниците си за решителния удар и чакаше удобен миг.
Жестоката борба продължи повече от обикновено, В галерията цареше мъртва тишина. Чуваха се само сегиз-тогиз ту звънливите, ту глухите удари на остриетата и на дръжките на секирите по щитовете, И князът с княгинята, и рицарите, и придворните бяха навикнали на подобни зрелища, но сега някакво особено чувство, подобно на ужас, бе стиснало като с клещи всички сърца. Всички разбраха, че тук работата е не да покаже всеки силата си, сръчността и храбростта си, а да даде израз на яростта си, на по-голямото си отчаяние, на по-голямото си и по-неумолимо ожесточение и на по-силната си жажда за мъст. От една страна понесените страшни неправди, безграничната любов и скръб, а от друга честта на целия Орден и дълбоката омраза бяха излезли в този двубой на съд божи.
В това време бледата зимна утрин стана по-светла, разпръсна се сивото було на мъглата и слънчев лъч освети ясносинята ризница на кръстоносеца и сребристата миланска броня на Збишко. В параклиса зазвъниха за утренна и още при първия звън орляците врани хвръкнаха от покрива на замъка, като пляскаха с крила и грачеха кресливо, сякаш се радваха на кръвта и на трупа, който лежеше вече неподвижен на снега. През време на борбата Ротгер на два пъти хвърли поглед към него и внезапно се почувствува страшно самотен. Всички очи, които го гледаха, бяха очи на врагове. Всички молитви, благопожелания и мълчаливи обети, които правеха жените, бяха на страната на Збишко. Освен това кръстоносецът, макар и да беше напълно уверен, че Збишковият оръженосец няма да се хвърли върху нега отзад и да му нанесе предателски удар, все пак в присъствието и близостта на тази страшна фигура му внушаваше такова неволно безпокойство, каквото обхваща хората при вида на вълк, мечка или див бивол, от които не ги отделя желязна решетка. И не можеше да надвие това чувство, толкова повече, защото чехът в желанието си да следи по-добре хода на боя се движеше, променяше мястото си и отиваше ту отстрани на борещите се, ту отзад, ту отпред — като при това накланяше глава и поглеждаше зловещо Ротгер през отворите на железния наличник и шлема, а понякога уж неволно издигаше окървавената мизерикордия.