— Абатът слуша нея, а не тя него.
— Тогава какво искаш? Кажи истината и на нея, както и на всички.
Чехът се поклони и си отиде малко ядосан.
„Дай боже — си казваше той, като мислеше за Збишко — тя да те е забравила. Да й прати господ още по-добър от тебе. Но ако не те е забравила, ще й кажа, че си женен, но съпруга нямаш, и че може и да овдовееш, преди да се събереш с жена си.“
Оръженосецът наистина се бе привързал към Збишко, съжаляваше и Дануша, но Ягенка обичаше повече от всичко друго на света и откак в Чеханов се научи преди последната битка за женитбата на Збишко, сърцето му се изпълни с болка и горчивина.
— Да ще господ по-рано да овдовееш! повтори той.
Но изглежда, че после му дойдоха наум други по-приятни мисли защото на отиване към конете си каза:
— Слава богу, че поне ще й прегърна коленете.
А Збишко бързаше със заминаването си, защото го разяждаше вътрешна треска и ако по необходимост не можеше да се занимава с други работи, той просто се изтезаваше от непрекъсната мисъл за Дануша и за Юранд. Трябваше обаче да остане в Спихов поне една нощ, ако не за друго, заради рицаря дьо Лорш и заради приготовленията, които изискваше едно тъй дълго пътуване. Пък и сам той беше крайно изморен от двубоя, от бдението, от пътя, от безсъницата и от скръбта. Ето защо, когато вече настъпи дълбока нощ, той се тръшна на твърдото Юрандово легло с надежда, че ще заспи поне за малко. Но не беше още задрямал, когато на вратата почука Сандерус, поклони се и каза:
— Господарю, вие ме избавихте от смъртта и при вас ми беше добре, както отдавна преди това не ми е бивало. Бог ви даде сега голямо владение, та сте още по-богат, отколкото преди, пък и спиховската съкровищница не е празна. Дайте ми, господарю, някаква кесийка с пари, пък аз ще отида в Прусия, ще ходя от замък на замък и при все че ще бъда изложен на опасност, може и да ви услужа.
Збишко в първата минута имаше желание да го изхвърли от стаята, но се замисли над думите му и след малко извади от оставената при леглото пътнишка торба една големичка кесия, хвърли му я и рече:
— На, върви! Ако си измамник — ще излъжеш, ако си честен — ще услужиш.
— Ще излъжа като измамник, господарю — каза Сандерус, — но не вас, а на вас ще услужа честно.
VII
Зигфрид де Льове тъкмо се канеше да тръгне за Малборг, когато неочаквано пощенският раздавач му донесе писмо от Ротгер с известия от мазовецкия двор.
Тези известия развълнуваха до дън душа стария кръстоносец. Преди всичко от писмото личеше, че Ротгер много добре е представил и изложил пред княз Януш случката с Юранд, Зигфрид се усмихна, като прочете как Ротгер поискал от княза да даде в ленно владение на кръстоносците, като възмездие за понесените от Ордена щети освен другото още и Спихов. Но втората част на писмото съдържаше неочаквани и не толкова благоприятни новини. Ротгер съобщаваше също, че за да докаже още по-добре невинността на Ордена в отвличането на Юрандовата дъщеря, бил хвърлил ръкавицата си на мазовецките рицари с покана към всекиго, който би се усъмнил в това, на съд божи, тоест на бой пред целия двор. „Нито един не я пое — пишеше по-нататък Ротгер, — защото всички знаеха, че в наша полза свидетелствуваше писмото на самия Юранд, и се боеха от справедливостта божия, когато изведнъж се яви един младеж, когото бяхме видели в горския замък и той вдигна залога. По тази причина да не ви е чудно, благочестиви и мъдри брате, че ще се забавя с връщането си, понеже трябва да приема двубоя, който сам предложих. А тъй като направих това за славата на Ордена, надявам се, че няма да ме осъди нито великият магистър, нито вие, когото почитам и обичам със синовна обич. Противникът ми е същинско дете, а боят за мене, както знаете, не е нещо ново, та лесно ще пролея тази кръв за славата на Ордена, а особено с помощта на Исуса Христа, който сигурно повече държи за тия, които носят неговия кръст, отколкото за някакъв си Юранд или за онеправдаването на едно жалко момиче от мазурския народ!“
Зигфрид се зачуди преди всичко от известието, че дъщерята на Юранд е оженена. При мисълта, че в Спихов може да заседне нов страшен и отмъстителен неприятел, известно безпокойство обхвана дори стария вожд. „Разбира се — каза си Зигфрид, — той не ще изостави отмъщението, а особено ако намери жена си и ако тя му разкаже, че ние именно сме я отвлекли от горския замък! Да, и тогава веднага би се разбрало, че ние сме повикали Юранд, за да го погубим, и че никой не е помислял да му връща дъщерята.“ Тук Зигфрид се сети, че като последица от писмата на княза великият магистър навярно ще заповяда да се направи претърсване в Щитно, ако не за друго, поне да се оправдае пред същия този княз. Нали за магистъра и за върховния съвет беше много важно в случай на война с могъщия полски крал мазоведките князе да останат настрана. Не биваше да се пренебрегнат силите на двамата князе — при многобройната мазовецка шляхта и при нейната бойна готовност за тях трябваше да се държи сметка, понеже мирът с тях осигуряваше безопасността на орденските граници на огромно пространство и позволяваше на кръстоносците да съсредоточат силите си по-добре. За това се бе говорило неведнъж в Малборг в присъствието на Зигфрид, неведнъж се бяха утешавали с надеждата, че след победата над краля ща се намери по-късно какъв да е повод за война и с Мазовия и тогава вече никаква сила не ще изтръгне тая страна от ръцете на кръстоносците, Сметката беше добре и сигурно направена, затова Зигфрид беше уверен, че магистърът сега за сега ще направи всичко, за да не разсърди княз Януш, тъй като беше по-мъчно да се склони този владетел, оженен за дъщерята на Кейстут, отколкото Жемовит Плоцки, чиято жена, неизвестно защо, беше изцяло предана на Ордена.