Ето защо той трябваше често да се спира и да чака цели седмици било в градчетата, било по селата у владелците, които според обичая приемаха него и хората му гостоприемно, слушаха с удоволствие разказите му за кръстоносците и му се отплащаха за новините с хляб и сол. Затова пролетта беше вече дошла и бе минала по-голямата част от март, докато той се озове близо до Згожелице и до Богданец.
Сърцето му се разтупваше при мисълта, че скоро ще види господарката си, защото, ако и да знаеше, че няма да я спечели никога, както няма да му падне и звезда от небето, той благоговееше пред нея и я обичаше с цялата си душа. Реши обаче да се отбие най-напред при Мачко, едно, защото бе изпратен при него, а друго, защото водеше хора, които трябваше да останат в Богданец. След убиването на Ротгер Збишко бе взел неговата свита, която според предписанията на кръстоносците се състоеше от десет коня и толкова човека. Двама от тях откараха тялото на убития в Щитно, а останалите Збишко изпрати с Главчо в дар на чичо си, като знаеше колко жадно старият Мачко търси заселници.
Когато пристигна в Богданец, чехът не завари Мачко в къщи: казаха му, че отишъл с кучета и с лък в гората. Той се върна още преди да се стъмни и като разбра, те нечия голяма свита е пристигнала у него, ускори крачките, за да поздрави пътниците и да им предложи гостоприемство. Веднага не позна Главчо, но когато той му каза кой е в първата минута Мачко се уплаши страшно, хвърли лъка и шапката си на земята и извика:
— За бога! Убиха ли го? Казвай, каквото знаеш!
— Не е убит — каза чехът — и е здрав!
При тия думи Мачко се позасрами и засумтя, най-сетне въздъхна издълбоко и каза:
— Слава богу! Ами къде е сега?
— Замина за Малборг, а мене изпрати тук с новините.
— А защо отиде в Малборг?
— Да търси жена си.
— Не думай бе, човек! За каква жена?
— За Юрандовата дъщеря. Има да ви разправям може би цяла нощ, но позволете ми, благородни господарю, да си почина малко, защото съм страшно уморен и от нощес пътуваме неспирно.
Мачко спря за малко да го разпитва, главно защото просто онемя от учудване. Като се посъвзе, той викна на слугата да прибави дърва в огнището и да донесе на чеха нещо за ядене, а сам почна да се разхожда из стаята, като махаше с ръце и си говореше:
— Да не вярва човек на ушите си… Юрандовата щерка… Збишко женен…
— И женен, и неженен — рече чехът.
И едва тогава почна да разправя бавно кое как е било, а другият го слушаше жадно и го прекъсваше сегиз-тогиз с въпроси, защото в разказа на чеха не всичко беше ясно. Например Главчо не знаеше точно кога именно се е оженил Збишко, защото не бе имало никаква сватба, но твърдеше с положителност, че е имало венчавка и че тя е станала по искане на самата княгиня Ана Данута, а хората се научили за това чак след пристигането на Ротгер, когото Збишко извикал на съд божи и се бил с него пред целия мазовецки двор.
— Я! Бил се? — извика с голямо любопитство Мачко и очите му светнаха. — Е, и какво?
— Разсече немеца на две половини, а и на мене господ помогна да се разправя с оръженосеца му.
Мачко отново засумтя, но този път вече от задоволство, и каза:
— Ех! Той е юнак не на шега. Последен от Градовците, но, бога ми, не е от най-лошите. Разбира се! Ами тогава с фризийците… Беше почти хлапе…
Тук той погледна внимателно един-два пъти чеха и добави:
— Но и ти ми харесваш. И личи си, че не лъжеш. Аз отдалече подушвам лъжеца. Кой ти гледа оръженосеца, щом сам казваш, че не си имал с него много работа, но дето на оня кучи син си счупил ръката, а преди това си свалил тура, това са достойни дела.
И попита внезапно:
— Ами плячката? Добра ли е и тя?
— Взехме доспехите, конете и десет души слуги, осем от които младият пан праща на вас.
— А какво направи с останалите двама?
— Прати ги с тялото.
— Не можа ли князът да изпрати свои слуги? Ония вече няма да се върнат.
— Чехът се усмихна на тази алчност, която впрочем Мачко често проявяваше.
— Младият пан сега няма да обръща внимание на тези работи — каза той. — Спихов е голяма владение.
— Че а голямо, голямо e! Но още не е негово.
— Ами чие?
Мачко чак стана от мястото си:
— Разправяй! Нали е на Юранд!
— Юранд е в подземието на кръстоносците и смъртта виси над главата му. Един господ знае дали ще оживее, а и да оживее, дали ще се върне; но и да остана жив, и да се върне, нали отец Калеб прочете завещанието му и обяви на всички, че наследник ще бъде младият пан.