— Пък може и да не е у кръстоносците?
— Как така, ваша милост!… Ами че ако са я отвлекли разбойници, то не би било за друго, а само за откуп. А при това разбойниците не биха могли нито писмо да напишат, нито да подправят печата на спиховския господар, нито пък да изпратят достойна свита.
— Вярно. Но защо им е тя на кръстоносците?
— Ами за отмъщение над Юрандовата кръв? Отмъщението за тях е по-сладко от меда и виното, а пък че имат причини, имат ги. Страшен е бил за тях господарят от Спихов, а туй, което извърши напоследък, докрай ги разяри… Моят господар, както чух, вдигнал ръка срещу Лихтенщайн, Ротгер уби… На мене господ помогна да счупя ръката на онзи кучи син. Ей!… Моля, сметнете хубавичко: четирима бяха, проклета им майка, а сега само един е жив, и то старец. И ние също имаме зъби, ваша милост.
Настъпи отново късо мълчание.
— Бива те за оръженосец — каза най-сетне Мачко. — Ами как мислиш: какво ще направят с нея?
— Княз Витолд е могъщ княз, казват, че и немският император много го почита, а какво направиха с неговите деца! Малко ли замъци имат? Малко ли подземия? Малко ли кладенци? Малко ли въжета и клупове за шия?
— Божичко! — извика Мачко.
— Дай боже да не хванат младия господар, при все че замина с писмо от княза и с рицаря дьо Лорш, който е знатен и се родее с князе. Ех, не ми се искаше да идвам тук, защото там по-лесно би се случило да се бия. Но ми заповяда. Чух го как веднъж казваше на стария пан от Спихов: „Хитър ли сте, казва, защото мене тук никак не ме бива, а с тях трябва човек да бъде хитър! Ех, казва, чичо Мачко да е сега тук!“ И затова ме изпрати. Но Юрандовата дъщеря и вие, господарю, няма да намерите, защото тя може вече да е на оня свят, а против смъртта и най-голямата хитрост не ще помогне…
Мачко се замисли и едва след дълго мълчание каза:
— Хм! Значи, няма спасение! Хитростта не може да се бори със смъртта. Но ако аз отида там и разбера поне, че са я погубили, Спихов ще остане и без това на Збишко, а той сам би могъл да се върне тук и да вземе друга девойка…
Като каза това, Мачко въздъхна, като че свали от сърцето си някакъв товар, а Главчо попита с несмел и тих глас:
— Господарката от Згожелице ли?…
— Разбира се! — отговори Мачко. — Толкова повече, че тя е сираче, а Чтан от Рогов и Вилк от Бжозова все повече я задяват.
Но чехът скочи на крака:
— Господарката сираче? Рицарят Зих?…
— Нима не знаеш нищо?
— Божичко, какво се е случило?
— Да, наистина, как ще знаеш, когато дойде право тук, а ние приказвахме само за Збишко! Сираче е! Зих от Згожелице в същност никога не се свърташе у дома си, освен когато имаше гости. Иначе веднага му дотягаше там. Един път абатът му съобщил с писмо, че отива на гости у княз Пшемко от Освиенцим и го кани да отидат заедно. А Зих това и чакаше, защото бе познат с княза и неведнъж се бе веселил с него. Идва след това Зих при мене и казва: „Отивам в Освиенцим, а после и в Глевице, пък вие тук наглеждайте Згожелице.“ Мене изведнъж нещо ме прободе и му казвам: „Недейте отива! Пазете си имота и Ягенка, защото зная, че Чтан и Вилк са намислили нещо лошо.“ А трябва да ти кажа, че абатът от яд към Збишко искаше да дадат девойката на Вилк или Чтан, но по-сетне, като ги опозна по-добре, наби ги веднъж и двамата с тоягата си и ги изпъди от Згожелице. Добре, ама това не помогна и те се много разлютиха. Сега имаме малко спокойствие, защото се сбили помежду си и лежат ранени, но преди това нямаше ни минута спокойна. Всичко се струпа на моята глава — и защитата, и надзорът. А сега пък Збишко иска аз да замина… Какво ще стане тук с Ягенка, не знам, но да ти доразкажа за Зих. Не ме послуша и замина. Пирували те там, веселили се! От Глевице тръгнали при бащата на княз Пшемко, стария Носак, който е владелец на Чешин. Пък там рачиборският княз Яшко от омраза към княз Пшемко пратил срещу тях разбойници под предводителството на чеха Хшан. Княз Пшемко бил убит, а с него заедно и Зих от Згожелице улучен със стрела право в гърдите. Абата пък зашеметили с желязна тояга, така че и досега си тресе главата, не разбира нищо, когато му приказваш, и като че завинаги е изгубил способност да говори. След това старият княз Носак пипнал тоя Хшан в Зампах и така го изтезавал, та и най-старите хора не били чували за подобни мъки, но с това нито своята скръб за сина си намали, нито Зих възкреси, нито пък отри сълзите на Ягенка… Преди шест недели докараха Зих тук и го погребаха.