— Тя му е жена — отвърна Ягенка.
А чехът заклати глава:
— Каква жена му е тя…
Ягенка не отговори вече нищо, но в къщи след вечерята, когато Яшко и по-малките братя отидоха да спят, поръча да донесат кана медовина, обърна се към чеха и каза:
— Може би ти се спи, пък аз бих искала да се поразговоря с тебе малко.
Макар и уморен от пътя, чехът беше готов да говори до сутринта и те почнаха да разговарят или по-право той отново и най-подробно разказа за всички приключения на Збишко, както и своите, на Юранд и на Данушка.
IX
Мачко се готвеше за път, а Ягенка не се вести в Богданец цели два дни, защото ги прекара в съвещания с чеха. Едва на третия ден, в неделя, старият рицар я срещна по пътя за черква. Тя отиваше в Кшешня с брат си Яшко и с голям отред въоръжени слуги, защото не беше сигурна дали Чтан и Вилк са още на легло и няма ли да я нападнат отнякъде.
— И без това исках след службата да се отбия в Богданец — каза тя, като поздрави Мачко, — защото ми трябвате по бърза работа, но можем да поговорим и сега.
Като каза това, тя излезе с коня си пред другите, защото не искаше слугите да чуят разговора, а когато Мачко я настигна, го запита:
— Истина ли е, че заминавате?
— Ако е рекъл господ, утре, не по-късно.
— За Малборг ли?
— За Малборг или за другаде. Дето се случи.
— Тогава чуйте сега и мене. Дълго мислих какво трябва да направя, а сега искам и с вас да се посъветвам. По-рано, знаете, докато татко беше жив и абатът на себе си, беше друго. Чтан и Вилк мислеха, че ще избера един от тях, и един друг се обуздаваха. А сега ще остана без никаква защита и или ще седя зад оградата в Згожелице като в затвор, или те непременно ще ми сторят нещо лошо. Кажете, не е ли така?
— Да — рече Мачко, — и аз мислих за това.
— И какво намислихте?
— Не намислих нищо, но трябва да ти кажа едно — че ние живеем в Полша и че за насилие над девойка законът предвижда страшни наказания.
— Добре, но не е мъчно да се прескочи границата. Нали знам, че и Силезия е полска страна, но там князете се карат помежду си и се нападат взаимно. Ако не беше така, моят обичан татко щеше да бъде жив. Там вече са нахълтали немци и бунтуват народа, вършат своеволия, та който би искал да се укрие между тях, ще се укрие. Разбира се, аз не бих се дала лесно нито на Чтан, нито на Вилк, но мисля също и за братята си. Ако ме няма тук, всичко ще бъде спокойно, пък ако остана в Згожелице, бог знае какво може да се случи. Ще се почнат нападения, сбивания, а Яшко е вече на четиринайсет години и никаква човешка сила, а камо ли моята, не ще може да го удържи. Последния път, когато ни се притекохте на помощ, той вече напираше да излезе напред и когато Чтан замахна по навалицата със сопата си, без малко щеше да го удари в главата. Ех, Яшко вече казвал на хората ни, че ще извика ония двамата на двубой. Няма да има, казвам ви, нито ден спокойствие, защото и по-малките може да ги постигне нещо лошо.
— Вярно! Проклетници са и Чтан, и Вилк — каза бързо Мачко, — но все пак те няма да вдигнат ръка срещу децата. Пфу! Такова нещо може да направи само кръстоносец.
— На децата ръка няма да вдигнат, но в бъркотия или, пази боже, в случай на пожар всичко може да стане. Какво ще му приказваме. Старата Шечехова обича братята ми като свои деца, та ще има кой да се грижи за тях, а без мене ще им бъде по-безопасно, отколкото е мене.
— Може би — отвърна Мачко.
После погледна проницателно девойката:
— Е, какво искаш?
А тя отговори с тих глас:
— Вземете ме със себе си.
Като чу това Мачко, при все, че не му беше мъчно да се досети накъде ще избие разговорът, остана много зачуден, спря коня и извика:
— Не думай, Ягенко!
А тя наведе глава и отговори някак несмело и тъжно:
— Вие сте ми близък! Предпочитам да ви кажа истината, отколкото да скрия. И Хлава, и вие казвате, че Збишко никога няма да намери другата, а чехът се страхува от нещо по-лошо. Господ вижда, че не й желая злото. Нека нея, горкичката, света Богородица пази и защити. Тя е по-мила на Збишко от мене, та няма що да се прави! Такава ми е била съдбата. Но, знаете, докато Збишко не я намери или както вярвате, ако никога не я намери, тогава…
— Тогава какво? — запита Мачко, като виждаше, че момичето все повече се забърква и смущава.
— Тогава не искам да се женя нито за Чтан, нито за Вилк, нито за никого.
Мачко въздъхна със задоволство.
— Мислех, че си го вече забравила — рече той.
А тя отговори още по-тъжно:
— Ех!…