— Затова именно трябва да замина и ви моля: наглеждайте сегиз-тогиз Богданец и недейте позволява никому да ме ощети, а особено запазете имота ми от нападение на Чтан, като добри и почтени съседи!…
В това време младият Вилк, който не беше глупав, бързо съобрази, че щом Збишко е вече женен, по-добре ще е той да бъде приятел на Мачко, в когото Ягенка имаше доверие и беше готова за всичко да иска неговия съвет. Изведнъж пред очите на младия халосник се откриха съвсем нови изгледи: „Не само че не трябва да се противя на Мачко, ами добре ще е и да му се харесам!“ — си каза той. И при все че бе вече малко пиян, протегна бързо под масата ръка, хвана баща си за коляното и го стисна силно — знак да не каже нещо не на място, а сам той рече:
— Вие от Чтан не се бойте! Охо! Само да се опита! Той ме понатупа малко — наистина! — но аз пък така му овъргалях косматата муцуна, та и родната му майка не ще го познае. Не се бойте от нищо! Тръгнете спокойно. Ни една врана не ще се изгуби от вашия Богданец.
— Вижда се, че сте благородни хора. Обещавате ли?
— Обещаваме! Кълнем се!
— В рицарската си чест?
— В рицарската си чест?
— И дворянския си герб?
— И в герба! Да! И в кръста! Господ ни е свидетел!
Мачко се усмихна със задоволство, после каза:
— Това и очаквах от вас. А щом е така, ще ви кажа и още нещо… Зих, както знаете, предостави на мене настойничеството на децата си. Затова малко попречих на Чтан и на тебе, когато искахте насила да се вмъкнете в Згожелице. А сега, когато ида в Малборг или бог знае къде, толкова ще ми бъде и настойничеството… Наистина над сираците бди господ и на такъв, който би поискал да им причини зло, не само че ще му отсекат главата с брадва, но и ще го обявят за безчестен. Все пак тежко ми е, че заминавам. Страшно тежко. Обещайте ми, че и на Зиховите сираци не само вие сами няма да направите зло, но и никому не ще позволите да им направи.
— Заклеваме се! Заклеваме се!
— В рицарската си чест и в герба?
— В рицарската си чест и в герба.
— И в кръста ли също?
— И в кръста!
— Господ чу. Амин! — заключи Мачко.
И си отдъхна дълбоко, защото знаеше, че ще сдържат такава клетва, макар да си глождят пестниците и двамата от злоба и гняв.
И почна веднага да се сбогува, но те го задържаха почти насила. Сега Мачко трябваше да пие и се побратими със стария Вилк, а младият, при все че обикновено като сръбнеше, търсеше свада с някого, сега се заканваше само на Чтан и така се умилкваше около Мачко, като че ли веднага, още на сутринта, щеше да получи от него Ягенка. Късно вечерта обаче той премаля от пресилване, а когато го свестиха, заспа като камък. Старият скоро последва примера на сина си, така че Мачко остави и двамата като умрели до масата.
А той самият, понеже имаше извънредно издръжлива глава, не беше пиян, само малко развеселен, та на връщане в къщи си мислеше почти с радост за онова, което постигна.
— Да! — казваше си той. — Богданец е вън от опасност, също и Згожелице. Ще побеснеят от Ягенкиното заминаване, но ще пазят и моя, и нейния имот, защото са се задължили. Господ е дал на човека ловкост… Като не може някъде с пестник, трябва с разум… Ако се втурна, не ще мине, без старият да ме извика на двубой, но кой ти гледа това… Дай боже и кръстоносците така да впримча… Но с тях е по-мъчно… Нашият и вагабонтин да е, все пак, като се закълне в рицарската си чест и герб, ще удържи на думата си, а за ония клетвата е все едно като да плюят на вода. Но може би света Богородица ще ми помогне да направя нещо за Збишко, както направих сега за Зиховите деца и за Богданец…
И веднага му дойде наум, че в същност Ягенка би могла и да не заминава, защото двамата Вилковци ще я пазят като зениците на очите си. След малко обаче изостави тази мисъл: „Вилковците ще я пазят, но затова пък Чтан още повече ще напира. Господ знае кой кого ще надвие, но едно е положително — че ще има битки и нападения, в които може да пострадат Згожелице, Зиховите сирачета и дори самата девойка. За Вилковците ще бъде по-лесно да пазят Богданец, а за момичето ще е по-добре за всеки случай да бъде по-далече от тия побойници и в същото време по-близо до богатия абат.“ Мачко не вярваше, че Дануша би могла да излезе жива от ръцете на кръстоносците, затова още не губеше надежда, че когато след време Збишко се върне вдовец, той несъмнено ще почувствува към Ягенка божата повеля.
Ех, всесилни боже — казваше си той, — както сега имаме Спихов, ако после вземем Ягенка с Мочидоли и това, което ще й остави абатът, не бих се поскъпил да дам и цял товар восък за свещи!
С такива мисли пътят от Бжозова му се видя къс, обаче стигна в Богданец чак късно през нощта и се зачуди, като видя, че мехурените прозорци са силно осветени. Слугите също не спяха и щом влезе в двора, към него се затече конярят.