— Гости ли някакви имаме или какво? — запита Мачко, като слизаше от коня.
— Дойде господарският син от Згожелице с чеха — отговори конярят.
Това посещение зачуди Мачко. Ягенка бе обещала да дойде на сутринта преди съмване и веднага щяха да тръгнат. Защо ли е дошъл Яшко, и то тъй късно. Старият рицар си помисли, че може да се е случило нещо в Згожелице, и влезе в къщи с известно безпокойство на душата.
Но в стаята в голямата глинена камина, която бе заменила старото огнище насред стаята, ярко и весело пламтеше смолиста борина, а на масата горяха на железни поставки два факела, при светлината на които Мачко веднага видя Яшко, чеха и още едно младо момче с румено като ябълчица лице.
— Как си Яшко, какво става с Ягенка? — запита старият шляхтич.
— Ягенка поръча да ви кажа — рече момчето, като му целуваше ръка, — че е размислила и иска да си остане в къщи.
— Не думай! И защо? Как така? Какво й е хрумнало?
А момчето вдигна към него ясносините си очи и прихна.
— Какво се кикотиш?
Но в същия миг чехът и другото момче също избухнаха във весел смях.
— Видяхте ли! — извика преоблеченото момче. — Кой друг ще ме познае, щом вие не ме познахте?
Едва сега Мачко се вгледа в стройната фигурка и завика:
— Во имя отца и сина! Същинския Заговезни! Ами ти, дребосъчко, защо си дошла тук?
— Как защо?… Който ще пътува, време му е!
— Нали щеше да дойдеш утре на съмване?
— Да! Утре на съмване, за да видят всички! Утре в Згожелице ще помислят, че съм у вас на гости, и чак в други ден ще забележат, че ме няма. Шечехова и Яшко знаят, ала Яшко ми се закле в рицарската си чест, че ще каже едва тогава, когато почнат да се безпокоят. Но нали не ме познахте?
Сега дойде ред и на Мачко да се смее.
— Я чакай да те погледам още… Ей, страшно хубаво момче си ти!… И особено като се знае, че от такова момче човек може и потомство да дочака… Право ти казвам! Да не бях стар — ех! Но и така ще ти кажа: пази се, девойко, да ми се не навираш в очите! Пази се!…
И почна усмихнат да я заплашва с пръст, но я гледаше с голям възторг, защото такова момче не беше виждал никога в живота си. На главата си Ягенка беше сложила червена копринена мрежа, облякла бе зелен сукнен кафтан, а крачолите й бяха широки в бедрата и впити надолу, единият червен като мрежата, а другият с надлъжни ивици. И със скъпия меч на бедрото, с усмихнатото си и светнало като зора лице тя изглеждаше тъй прекрасна, че който я погледнеше, не можеше да й се нагледа.
— Бога ми! — каза развеселеният Мачко. — Някакъв прекрасен син на благородник ли е, цветенце ли някакво?
После се обърна към другото момче и попита!
— Ами този тук?… Навярно и той е някой предрешен?
— Та това е дъщерята на Шечехова — отговори Ягенка. — Неудобно щеше да ми бъде сама сред вас, какво да правя? Затова взех със себе си Анулка, защото, като сме две, е по-весело, пък има и помощ, и услуга. И нея също никой няма да познае.
— На ти, булка, Спасовден! Малко ми е една, та ще станат две.
— Не се ядосвайте.
— Не се ядосвам аз, но през деня всеки ще познае н нея, и тебе.
— Ами! А по какво?
— Защото коленете ви са сбрани — и твоите, и нейните.
— Гледайте си работата!…
— Ще си гледам аз работата, защото ми е минало времето, но не се знае дали Чтан и Вилк ще си я гледат. Знаеш ли ти, бръмбаре, откъде се връщам? От Бжозова.
— Божичко! Какво приказвате?
— Самата истина, както е истина и това, че Вилковци ще пазят от Чтан и Богданец, и Згожелице. Така е! Да извикаш врага на бой и да се биеш с него, е лесно, но да направиш от враговете защитници на собствения си имот — това не всяка глава ще го роди.
И Мачко почна да разправя за гостуването си у Вилковци и как ги е спечелил на своя страна и ги е омотал, а Ягенка слушаше с голяма почуда и когато той най-сетне свърши, каза:
— Господ не се е поскъпил да ви надари с хитрост и смятам, че всичко всякога ще бъде така, както вие искате.
Но Мачко поклати глава като че с тъга.
— Ех, девойко, ако всичко ставаше всякога така, както искам аз, ти отдавна щеше да бъдеш стопанка в Богданец!
При тези думи Ягенка го загледа с ясносините си очи, после се приближи до него и му целуна ръка.
— Защо ми целуваш ръка? — запита старецът.
— За нищо!… Казвам само лека нощ, защото е късно, а утре трябва да тръгнем, преди да съмне.
И като извика Анулка, излезе, а Мачко заведе чеха в стаичката, дето легнаха на зубровите кожи и заспаха и двамата в дълбок, укрепителен сън.
X