— Да, и като пратеник е. А между своите той е човек знатен, чиито съвети сам магистърът много цени и едва ли би му отказал нещо. Може би бог е наредил да не бъде в Малборг, когато братанецът ви е там, защото Лихтенщайн, макар и да е от знатен род, казват, че бил злопаметен и отмъстителен. Той позна ли ви?
— Надали би могъл да ме познае, защото малко ме е виждал. На тинецкия път бяхме с шлемове, а после само веднъж ходих при него по Збишковия въпрос, но беше по вечерно време, понеже работата беше бърза, а после се видяхме един път в съда. Оттогава аз съм се изменил в лице и брадата ми е доста побеляла. Забелязах сега, че ме гледаше, но, види се, само затова, защото доста надълго разговарям с вас; после съвсем спокойно обърна очи на друга страна. Збишко той би познал, но мене е забравил, а за моята клетва може и да не е чувал, щом го заплашват по-големи.
— Какви по-големи?
— Заклеха се и Завиша от Гарбов, и Повала от Тачево, и Марчин от Врочимовице, и Пашко Злодей, и Лис от Тарговиско. Всеки от тях, милостива господарке, и с десетина такива би се разправил, а какво ще бъде, щом те са много! По-добре е било за него съвсем да не се е раждал, отколкото да има такъв меч над главата си. Пък аз не само не ще му припомня за клетвата си, но ще гледам и да се сприятеля с него.
— Защо така?
А лицето на Мачко прие изведнъж хитър израз като главата на стара лисица.
— За да ми даде някакво писмо, с което бих могъл да пътувам безопасно през земите на кръстоносците и да помогна на Збишко в случай на нужда.
— Достойно ли е това за рицарската чест? — запита с усмивка княгинята.
— Достойно — отговори самоуверено Мачко. — Ако например в бой бих го нападнал в гръб и не бих му извикал да се обърне, разбира се, че бих си навлякъл позор; но в мирно време да хванеш с ума си неприятеля на въдичката — от това никой истински рицар няма да се засрами.
— Тогава ще ви запозная — отговори княгинята. Тя кимна на Лихтенщайн и го запозна с Мачко, като си каза, че дори и да го познае Лихтенщайн, пак не ще се случи нищо особено.
Но Лихтенщайн не го позна, защото наистина на тинецкия път го бе видял с шлем, а после бе говорил с него само веднъж, и го вечер, когато Мачко ходи при него, за да го моли да прости вината на Збишко.
Обаче му се поклони доста гордо и едва след като видя зад рицаря двамата прекрасни, богато облечени пажове, каза си, че не всеки може да има такива, и лицето му се проясни, но той не престана да издува устни, което правеше всякога, освен ако имаше работа с лице от владетелски род.
А княгинята посочи Мачко и каза:
— Този рицар отива в Малборг и аз самата го препоръчвам на милостта на великия магистър, но той, като чу за уважението, с което се ползувате в Ордена, би желал да има писмо и от вас.
След тия думи тя отиде при епископа, а Лихтенщайн впи в Мачко студения си стоманен поглед и запита:
— Какъв повод ви кара, пане, да посетите нашата благочестива и скромна столица?
— Благородна и благочестива причина — отговори Мачко и вдигна нагоре очи. — Ако беше иначе, милостивата княгиня не би се застъпила за мене. Но освен благочестивите ми обети аз бих искал и да се запозная с вашия магистър, който поддържа мира на земята и е най-славният рицар на света.
— За когото княгинята, нашата милостива господарка и благодетелка, се застъпи, той не ще се оплаче от нашето скромно гостоприемство; все пак, що се отнася до магистъра, мъчно ще можете да го видите, понеже замина преди един месец за Гданск, пък оттам щеше да отива в Кьонигсберг и по-нататък към границата, защото, ако и да е миролюбив, той все пак трябва да защищава орденските земи от коварните нападения на Витолд.
При тия думи Мачко се обезпокои така явно, та Лихтенщайн, от чиито очи нищо не можеше да се скрие, каза:
— Виждам, че желанието ви да се запознаете с великия магистър е равно на желанието да изпълните обетите си към Ордена.
— Така е! — отвърна бързо Мачко. — Значи, войната с Витолд за Жмудж е започнала?
— Той самият я започна, като въпреки клетвата си помагаше на бунтовниците.
Настъпи кратко мълчание.
— Ех, нека бог прати сполука на Ордена, както я заслужава! — рече най-сетне Мачко. — Като не мога да се запозная с магистъра, поне обещанията си ще изпълня.
Но въпреки тези думи той сам не знаеше какво трябва да предприеме сега и с чувство на страшна тревога се питаше: „Де ще търся сега Збишко и де ще го намеря?“
Лесно беше да се предвиди, че щом магистърът е напуснал Малборг и е отишъл на война, тогава няма защо да търси в Малборг Збишко, но във всеки случай трябва да получи за него по-подробни известия. Старият Мачко се угрижи много, но понеже беше човек, който всякога намираше бърз изход, реши да не губи време и сутринта да тръгне по-нататък. Със съдействието на княгиня Александра, в която Лихтенщайн имаше неограничено доверие, лесно му се удаде да получи писма от него. Писмата бяха до управителя в Бродница и до великия хоспиталиер в Малборг, за тях той подари на Лихтенщайн една голяма сребърна чаша, великолепно изработена във Вроцлав, каквито рицарите имаха обичай да поставят пълни с вино до леглото си за през нощта, та в случай на безсъница да имат под ръка и лекарство за сън, и удоволствие. Тази щедрост на Мачко позачуди чеха, който знаеше, че старият рицар не обичаше да обсипва с дарове никого, а особено немците, но Мачко му рече: