— Езика ли ви отрязаха? — попита девойката.
— А! А! А! — повтори няколко пъти дядото, като кимаше с глава.
После посочи с пръсти очите си, посочи дясната си ръка без китка, а с лявата направи движение, прилично на сечене.
Тогава и двамата го разбраха.
— Кой ви направи това? — попита Ягенка. Старецът направи отново няколко пъти кръстен знак във въздуха.
— Кръстоносците! — извика Мачко.
Старецът наведе глава на гърди в знак на потвърждение.
Настана мълчание, само Мачко и Ягенка се споглеждаха с безпокойство, защото имаха пред себе си явно доказателство за оная липса на милосърдие и на всякаква мярка при наказанието, с каквато се отличаваха орденските рицари.
— Жестоки управници — рече най-сетне Мачко — и тежко са го наказали, а господ знае дали заслужено. Това той не ще може да ни каже. Но поне да знаехме къде да го отведем, защото той трябва да е от тези места. Разбира по нашенски, но тъдява простият народ е еднакъв с този в Мазовия.
— Нали разбирате какво казваме? — попита Ягенка.
Старецът потвърди с глава.
— Ами тукашен ли сте?
— Не — отговори със знак старецът.
— Тогава може да сте от Мазовия?
— Да.
— Поданик на княз Януш?
— Да.
— А какво правихте при кръстоносците?
Старецът не можа да отговори, но по лицето му се изрази в този миг такова безгранично страдание, та милостивото сърце на Ягенка трепна и се изпълни с още по-голямо съчувствие и дори Мачко, който не се трогваше от какво да е, рече:
— То се знае, че зло са му сторили, кучите синове, може би и без всякаква вина.
Ягенка пъхна в ръката на нещастника няколко дребни монети.
— Слушайте — рече тя. — Ние няма да ви оставим. Ще дойдете с нас в Мазовия и във всяко село ще ви питаме дали то не е ваше. Може някак и да се разберем. Сега станете, защото ние не сме светци.
Но той не стана, а се наведе и прегърна краката й в знак, че се оставя под нейно покровителство, и й благодари, но при това по лицето му се изрази известно учудване, дори нещо като разочарование. Може би по гласа да е мислел, че се намира пред девойка, а ръката му напипа кожени ботуши, каквито, когато пътуват, носеха рицарите и оръженосците.
А тя каза:
— Ето как ще направим: сега ще дойдат нашите коли, ще си починете и ще похапнете. Но няма да отидете веднага в Мазовия, защото ние преди това трябва да се отбием в Щитно.
При това име старецът скочи на крака. Тревога и изумление се изразиха по лицето му. Той разпери ръце, сякаш искаше да прегради пътя, а от устата му почнаха да се изтръгват диви и като че пълни с ужас звуци.
— Какво ви е? — завика уплашената Ягенка.
Но чехът, който преди малко ги бе настигнал с Анулка и от известно време се вглеждаше упорито в дядото, внезапно се обърна към Мачко с променено лице и каза с някакъв странен глас:
— Кълна се в раните божи! Позволете ми, господарю, да поговоря с него, защото вие и не знаете кой може да бъде той!
После, без да дочака разрешение, той се затече към стареца, сложи ръце на раменете му и го запита:
— От Щитно ли идете?
Старецът, като че поразен от звука на гласа му, се успокои и кимна с глава.
— А не сте ли търсили там детето си?…
Глух стон бе едничък отговор на това питане.
Тогава Хлава пребледня, вгледа се с острите си като на рис очи в лицето на стареца, после рече бавно и натъртено:
— Тогава вие сте Юранд от Спихов!
— Юранд! — извика Мачко.
Но в същия миг Юранд се залюля и припадна. Преживените мъки, гладът, умората от пътя го бяха сломили. Вече десети ден изтичаше, откак вървеше така опипом, като се луташе и търсеше пред себе си с тоягата пътя, гладен, измъчен и неуверен накъде отива. Не можеше да попита за пътя, денем се водеше само от топлината на слънчевите лъчи, а нощите прекарваше в рововете край пътя. Когато му се случваше да мине през някое село или друго селище или пък срещнеше хора, той с длан и с викове просеше милостиня, но рядко му помагаше някоя милостива ръка, защото навсякъде го смятаха за престъпник, който е наказан по закон и правосъдие. От два дена се хранеше с корг и листа от дърветата и вече бе почнал да се съмнява, че ще попадне някога в Мазовия, когато внезапно го обкръжиха милостивите сърца на свои хора и родни гласове, един от които му напомняше сладкия глас на дъщеря му, а когато най-сетне споменаха и името му, вълнението мина всички граници, сърцето му се сви в гърдите, мислите се завъртяха като вихър в главата и той щеше да рухне по очи в праха на пътя, ако не бяха го придържали яките ръце на чеха.
Мачко скочи от коня, после те двамата го вдигнаха, понесоха го и го сложиха на постлана със сено кола. Там Ягенка и Анулка го свестиха, нахраниха го и му дадоха вино, но като виждаше, че той не може да държи чашата, Ягенка сама му подаваше да пие. След това го обзе непробуден дълбок сън, от който щеше да се събуди чак на третия ден.