Отец Калеб не отговори нищо, може би не дочу, защото очите му бяха още като унесени и наистина личеше, че преди това се е бил напълно забравил в молитва.
И той закри с ръце лицето си и остана някое време мълчалив. После трепна, потърка с ръце очи и рече:
— Сега питайте.
— По какъв начин Збишко е спечелил на своя страна управителя на Самбия?
— Той вече не е управител на Самбия…
— Това не е важно… Вие разбирате за какво ви питам и разправяйте, каквото знаете.
— Спечелил го на своя страна на един турнир. Улрих обича да взема участие в турнирите, бил се той и със Збишко, защото в Малборг имало много гости рицари и магистърът уредил състезания. А на Улрих се скъсала подпаската на седлото и Збишко би могъл лесно да го свали от коня, но като забелязал това, хвърлил копието на земята и дори придържал Улрих да не падне.
— Ето на! Виждаш ли? — извика Мачко, като се обърна към Ягенка. — Затова Улрих го и обикнал, нали?
— Затова го обикнал. Не искал вече да се бие с него нито с остри, нито с тъпи копия и го обикнал. Збишко му разказал за огорченията си, а понеже той държи много на рицарската чест, изпаднал в ужасен гняв и завел Збишко при брат си магистъра да му се оплаче. Господ да му плати за това спасение, защото малцина от тях обичат справедливостта. Збишко ми каза също, че и рицарят дьо Лорш му помогнал много, защото той там бил много почитан за знатния си произход и за богатството си, а дал показания все в полза на Збишко.
— А какво излязло от тъжбата и от тези показания?
— Излязло това, че великият магистър пратил строга заповед на вожда в Щитно да изпрати веднага в Малборг всички пленници и затворници, каквито се намират там, без да изключва и самия Юранд. Що се отнася до Юранд, вождът писал, че той е умрял от раните си и е погребан там при черквата. Другите пленници изпратил, между които била и малоумната девойка, но нашата Данушка не била сред тях.
— Зная от оръженосеца Хлава — каза Мачко, — че Ротгер, който падна от ръката на Збишко, разправял при двора на княз Януш за такова смахнато момиче. Казал, че кръстоносците я смятали за Юрандова дъщеря, а когато княгинята му отговорила, че те са познавали същинската Юрандова дъщеря и знаели, че съвсем не е смахната, той рекъл: „Напълно вярно, но ние мислехме, че злият дух я е променил.“
— Същото нещо вождът писал на магистъра: че това момиче те държали не в тъмница, а само под свое покровителство, понеже го отнели от разбойници, които се заклели, че то е променена Юрандова дъщеря.
— И магистърът повярвал?
— Той сам не знаел да вярва ли, или да не вярва, но Улрих се разгневил още повече и помолил брат си да прати в Щитно един орденски чиновник заедно със Збишко, което и станало. Като пристигнали там, те не могли да видят стария вожд, защото бил отишъл на война с Витолд към източните замъци, а заварили само помощника му, комуто чиновникът заповядал да отвори всички скривалища и подземия. Тогава те много търсили, но не намерили нищо. Разпитвали и хората там. Един казал на Збишко, че много неща може да узнае от свещеника, защото той умее да разбира немия палач. Но старият вожд бил взел със себе си палача, а свещеникът бил заминал за Крулевец на някакъв духовен събор… Те там често се събират и пращат оплаквания до папата срещу кръстоносците, защото и на нещастните свещеници е тежко под тяхна власт…
— Чудно ми е само, че не са намерили Юранд! — забеляза Мачко.
— Навярно старият вожд го е бил пуснал преди това. В освобождаването му е имало много по-голяма злоба, отколкото ако му бяха просто прерязали гръкляна. Искали са той да се измъчи преди смъртта си толкова, пък и повече, отколкото може да издържи човек в неговото състояние. Сляп, ням и без десница — никому господ да не дава!… Нито дома си може да намери, нито за пътя да попита, нито хляб да си изпроси… Мислили са, че ще умре от глад под някой плет или ще се удави в някоя вода… Какво са му оставили? Нищо, само спомена кой е бил и съзнанието за бедата. А това е мъка, по-лоша от всички мъчения!… Той може би е седял там някъде край черквата или край пътя, а Збишко е минал и не го е познал. Може и той да е чул Збишковия глас, но не е могъл да го повика… Ох!… Не мога да говоря от сълзите си!… Бог е направил чудо, че сте го срещнали, и затова мисля, че ще направи още по-голямо чудо, ако и да са недостойни и грешни моите уста да го молят за това.
— А какво още ви каза Збишко? Накъде замина? — попита Мачко.
— Ето какво ми каза: „Знам, че Данушка е била в Щитно, но те са я отвлекли или са я умъртвили, или са я откарали някъде. Старият де Льове е направил това, но да ме убие господ, ако се спра, преди да го намеря.“