И действително след малко по подвижния мост затропаха копита и на двора се появи оръженосецът Хлава с един от слугите. Ягенка, която вече беше слязла от горната стая и чакаше на двора, се затече към него, преди той да успее да слезе от коня.
— Къде е Мачко? — попита тя с разтуптяно от тревога сърце.
— Отиде при княз Витолд, а вам заповяда да останете тук — отговори оръженосецът.
XIII
Като се научи, че според поръчението на Мачко трябва да остане в Спихов, Ягенка не можеше да продума от учудване, тъга и яд и само гледаше чеха с широко отворени очи, който разбираше добре каква неприятна новина й носи и рече:
— Ще ми се да ви разправя какво чухме в Щитно, защото има много новини, и то все важни.
— За Збишко има ли?
— Не, но за работите около Щитно, знаете…
— Разбирам! Нека слугата разседлае конете, а вие елате след мене.
И като даде нареждане на момчето, тя поведе чеха със себе си горе.
— Защо ни изостави Мачко? Защо трябва да останем в Спихов и защо вие се върнахте? — попита тя на един дъх.
— Аз се върнах — отговори Хлава, — защото ми заповяда рицарят Мачко. Искаше ми се да отида на война, но заповедта си е заповед. Рицарят Мачко ми каза така: „Ще се върнеш, ще пазиш господарката от Згожелице и ще чакаш вест от мене. Може би, казва, ще стане нужда да я заведеш в Згожелице, защото тя сама не може да се върне.“
— Божичко! Какво се е случило? Да не се е намерила Юрандовата дъщеря? Или Мачко е отишъл да спасява Збишко? Ти видя ли я? Говори ли с нея? Защо не я доведе и де е тя сега?
Като чу този куп въпроси, чехът се поклони до коленете на девойката и рече:
— Не ми се сърдете, ваша милост, че не ще отговоря на всичко отведнъж, защото няма как; но ще отговоря поред едно след друго, ако не ми се попречи.
— Добре! Намери ли се тя, или не?
— Не, но се знае вече положително, че е била в Щитно и че са я закарали някъде към източните замъци.
— А защо ние трябва да останем в Спихов?
— Ами ако тя се намери?… Как да кажа, ваша милост… То и наистина не би имало защо…
Ягенка замълча, само бузите й пламнаха, А чехът рече:
— Мислех и пак мисля, че няма да я изтръгнем жива от ноктите на тези кучи синове, но всичко е в божиите ръце… Трябва да ви разкажа от началото. Пристигнахме в Щитно — добре. Рицарят Мачко показа на заместник-управителя писмото на Лихтенщайн, а понеже той на младини носел на Куно меча, целуна печата пред очите ни, прие ни гостоприемно и не се усъмни в нищо. Ако имаше някъде наблизо повече хора от нашите, можехме и замъка да превземем, толкова ни се доверяваше. Никой не ни пречеше да се виждаме със свещеника и ние говорихме с него цели две нощи, та научихме чудни и дивни работи, които свещеникът знае от палача.
— Немия палач.
— Ням, но може да разправи на свещеника всичко със знаци, пък той го разбира, като че му говори на обикновен език. Чудни работи и като че пръст божи има в тях. Този палач отсякъл на Юранд ръката, изтръгнал му езика и изгорил със смола окото. Той е такъв, че ако е за някой мъж, няма да трепне пред никакво мъчение, дори ако му заповядат да къса човека със зъби — и това ще направи. Но на една невръстна девойка никога няма да посегне, с каквито мъки и да го заплашват. А бил такъв, защото той самият някога имал единствена дъщеря, която обичал страшно много и която кръстоносците му…
Тук Хлава млъкна и не знаеше как да продължи, а Ягенка забеляза това и рече:
— Какво ми разправяте за дъщерята на палача?
— Защото се отнася до работата — отговори чехът. — Когато нашият млад господар посече рицаря Ротгер, старият вожд Зигфрид едва ли не побеснял. В Щитно разправяха, че Ротгер бил негов син, и свещеникът потвърди, че никога баща не е обичал повече сина си. И за да си отмъсти, той продал душата си на дявола, което палачът видял! Разговарял се с убития така, както аз говоря сега с вас, а мъртвецът от ковчега ту му се смеел, ту скърцал със зъби, ту с почернял език се облизвал от радост, задето старият вожд му обещал главата на пан Збишко. Но понеже не могъл да хване тогава пан Збишко, заповядал на палача да осакати Юранд, а после турил езика и ръката му в ковчега на Ротгер, който почнал да ги яде сурови…
— Страх ме е да слушам. Во имя отца и сина, и святаго духа, амин! — рече Ягенка.
И тя стана и тури съчки в камината, защото се беше вече напълно стъмнило.
— Така е! — продължи Хлава. — Не знам какво ще стане на Страшния съд, защото, което е Юрандово, трябва да се върне на Юранд. Но то не е за човешки ум работа. Палачът тогава видял всичко. Та като натъпкал вампира с човешко месо, старият вожд отишъл да му поднесе и Юрандовата щерка, защото онзи навярно му пришепнал, че искал да залее яденето с невинна кръв… Но палачът, който, както ви казах, би направил всичко, освен да посегне на нещастната девойка, се притаил от по-рано на стълбата. Свещеникът казваше, че той не е с всичкия си ум и е като животно, но за тия неща, щом трябва, никой не може да го надхитри. Седнал си тогава той на стълбата и чакал, а ето че иде вождът. Чул дишането на палача, видял блесналите му очи и се изплашил, защото му се сторило, че е вампир. Пък онзи ударил силно вожда с пестник по врата! Мислел да му разтроши мозъка, та нищо да не остане, ала не го убил. Но вождът припаднал и се разболял от страх, а когато оздравял, не смеел да посегне на Юрандовата дъщеря.