При тия думи той сложи ръка на дръжката на меча, окачен на бедрото му, а Ягенка, като видя това, каза:
— Върви предпазливо! Щом тръгнеш, трябва и да стигнеш, а не да останеш в някое кръстоноско подземие. Но и в горите внимавай добре, защото там сега живеят различни зли божества, които тамошните хора почитали, преди да приемат християнството. Помня как и рицарят Мачко, и Збишко разправяха за това в Згожелице.
— И аз помня, но не се боя, защото те са бедняци, а не божества, и нямат никаква сила. Ще се разправя аз с тях и с немците, които срещна, стига войната да се разгори добре.
— Та не е ли още започнала? Кажи какво чухте за нея от немците.
Съобразителният момък намръщи вежди, позамълча малко, после рече:
— И започнала, и не започнала. Ние разпитвахме грижливо за всичко, а особено рицарят Мачко, който е хитър и може да прати за зелен хайвер който и да е немец. Уж пита за нещо друго, уж е доброжелател на събеседника, сам с нищо се не издава, а ще попадне на място и от всекиго ще измъкне новина като риба с въдица. Ако ваша милост искате да ме изслушате търпеливо, ето какво ще кажа: княз Витолд преди няколко години се канел да воюва с татарите и като искал да си осигури мир откъм немците, отстъпил им Жмудж. Тогава имало между тях голяма дружба и съгласие. Той им позволил да строят там замъци, дори им помагал. Срещнали се те с магистъра на един остров, пили, яли и се признавали един другиму в симпатия. На кръстоносците не било забранено дори да ходят на лов из тамошните гори, а когато нещастните жмуджанци въставали против орденското господство, княз Витолд помагал на немците и им пращал на помощ своя войска, за което роптаели по цяла Литва, че той отива срещу собствената си кръв. Всичко това ни разказа заместник-управителят на Щитно и хвалеше кръстоноското управление в Жмудж, че пращало на жмуджанците проповедници, да ги покръстват, и жито, когато имало глад. И възможно е да са пращали, защото великият магистър, който от всички тях най-много има страх от бога, им заповядал, но затова пък им отвличали децата в Прусия, жените срамотили пред очите на мъжете и братята им, а който се противел, обесвали го — и оттам, господарке, е войната.
— Ами княз Витолд?
— Князът дълго време си затварял очите пред неправдите над жмуджанците и обичал кръстоносците. Неотдавна княгинята, неговата жена, ходила в Прусия на гости в самия Малборг. Приели я те там, като че ли приемали самата полска кралица. И то неотдавна, неотдавна! Обсипвали я с подаръци, пък колко турнири, гощавки и различни други чудесии имало във всеки град, дето минавали, това никой не би пресметнал. Хората мислели, че вече между кръстоносците и княз Витолд любов ще настане навеки, когато неочаквано сърцето му се променило…
— Ако се съди по това, което неведнъж покойният ми татко и Мачко разправяха, неговото сърце често се променя.
— Към честните хора не, но към кръстоносците често, защото те сами никога не си сдържат думата. Искали сега от него да им предаде всички бежанци, а той им казал, че ще им предаде онези, които са крепостни, но свободните няма да им предаде, защото те имат право да живеят, дето искат. И почнали да се гледат накриво и да пишат писма с оплаквания и взаимно да се заплашват. Като разбрали това, жмуджанците ударили немците. Охраната изтрепали, замъците изпоразрушили, а сега и в самата Прусия нахлуват, пък княз Витолд не само не ги сдържа вече, но още се подсмива над немското нещастие и тайно праща помощ на жмуджанците.
— Разбирам — рече Ягенка. — Но щом им помага тайно, значи, още няма война.
— Има с жмуджанците, а в същност има и с княз Витолд. Отвсякъде пристигат немци, за да бранят крайграничните замъци, и на драго сърце биха предприели и голям поход срещу жмуджанците, но за това трябва да чакат дълго, чак до зимата, защото страната е блатиста и рицарите никак не могат да воюват в нея. Дето жмуджанец минава, там немецът затъва, ето защо за немците е благоприятна зимата. И щом настанат мразове, ще потегли цялата кръстоноска войска, а пък княз Витолд ще отиде да помага на жмуджанците — и ще отиде с позволението на полския крал, който е върховен господар и на великия княз, и на цяла Литва.
— Тогава може и с краля да има война.
— Казват хората и там у немците, и тук у нас, че ще има. Кръстоносците вече просели помощ от всички чужди дворове и качулките горят на главите им, както обикновено на крадците, защото се знае, че кралската войска не е шега, а пък щом някой спомене пред полските рицари за кръстоносците, те веднага запретват ръкави.
Ягенка въздъхна при тези думи и каза:
— На момчето всякога е по-весело в живота, отколкото на момичето, защото, да речем, ти ще отидеш на война, както отидоха Збишко и Мачко, а ние ще останем тук в Спихов.