При тези думи Лихтенщайн изду русите си мустаци и без да продума, бутна коня си и отмина Мачко и Збишко.
А те побесняха от гняв, косите им под шлемовете щръкнаха, а ръцете им трепереха да посегнат към меча.
— Чакай ти, твоята кръстоноска майка! — процеди през зъби старият рицар от Богданец. — Сега вече аз ще се закълна и ще те намеря, само да свършиш веднъж пратеничеството.
Но Повала, чието сърце също почна да се гневи, каза:
— Това после. А сега нека княгинята се застъпи за вас, инак тежко на момъка.
Като каза това, той тръгна след кръстоносеца, спря го и доста време оживено разговаря с него. И Мачко, и Збишко забелязаха, че все пак немският рицар не гледаше с такова надменно лице Повала както тях и това още повече ги озлоби. След малко Повала се върна, почака да се отдалечи кръстоносецът и им каза:
— Застъпих се за вас, ала с него човек не може да се разбере. Казва, че няма да се оплаче на краля само ако направите това, което поиска…
— А какво иска?
— Той каза така: „Аз ще се спра, за да поздравя мазовецката княгиня; нека те, казва, се приближат, да слязат от конете, да снемат шлемовете и от земята, прави и гологлави, ми поискат прошка.“
Тук Повала хвърли бърз поглед на Збишко и прибави:
— Тежко е това за хора от благороден произход… разбирам, но трябва да те предупредя, че ако не го направиш, кой знае какво те чака, може би мечът на палача.
Лицата на Мачко и Збишко сякаш се вкамениха. Отново настъпи мълчание.
— Е, какво? — попита Повала.
А Збишко отговори спокойно и с такава сериозност, като че за една минута беше поумнял с двайсет години:
— Какво! Над всички е волята божия!
— Как така?
— Така. Дори и да имах две глави и ако ще би палачът да ми отсече и двете, чест имам само една и не мога да я опозоря.
Повала стана сериозен, обърна се към Мачка а попита:
— Ами вие какво ще кажете?
— Аз ще кажа — отвърна навъсено Мачко, — че съм отгледал тоя мъж още от дете… Само той може да продължи рода ни, защото аз съм вече стар, ала не може да се унижи, макар и да загине.
Суровото му лице затрепера и изведнъж любовта му към братанеца избухна с такава сила, че той го обхвана в своите обковани в желязо ръце ч завика:
— Збишко! Збишко!
Младият рицар остана изумен, но отвърна на чичо си с прегръдка и каза:
— Ох! Не знаех, че толкова много ме обичате!…
— Виждам, че сте истински рицари — каза развълнуван Повала, — а щом момъкът ми се закле в честта си, че ще се яви пред съда, аз няма да го задържа под стража; на такива хора като вас може да се вярва. Надявайте се! Немецът ще прекара утре целия ден в Тинец, значи, аз ще видя краля по-рано и така ще му представя случката, та ще се разсърди по-малко. Добре стана, че успях да пречупя копието — голямо щастие!
Но Збишко каза:
— Ако трябва непременно да ми отсекат главата, нека ми остане поне утешението, че съм строшил костите на тоя кръстоносец.
— Честта си ти знаеш да защищаваш, но не разбираш, че с неразумната си постъпка би опозорил целия ни народ! — отговори нетърпеливо Повала.
— За разбирането, разбирам — каза Збишко — и все пак съжалявам…
А Повала се обърна към Мачко:
— Знаете ли що, пане? Ако този момък сполучи да се отърве по някакъв начин, ще трябва да му нахлупите на главата качулка, както турят на ловните соколи. Иначе той няма да умре от своя смърт.
— Би могъл да се отърве, ако вие, пане, благоволите да премълчите пред краля случката.
— Ами немеца какво да го правя? Няма да му вържа езика на възел я!
— Вярно! Вярно!…
С такъв разговор те тръгнаха обратно към двора на княгинята. Слугите на Повала, които преди това бяха размесени с хората на Лихтенщайн, сега яздеха след тях. Отдалече се виждаха между мазовецките шапки разлюлените от вятъра паунови пера на кръстоносеца и неговият светъл, блеснал на слънцето шлем.
— Чудни хора са това кръстоносците — заговори като на себе си рицарят от Тачево. — Когато кръстоносец се намери натясно, той ще ти стане отстъпчив като францисканец, покорен като агне и сладък като мед — така че по-добър човек от него на света не можеш намери. Но само да усети, че е силен — никой друг не се надува повече и никой друг не е по-безмилостен. Изглежда, че Исус Христос им е дал камъни вместо сърца. Наблюдавал съм аз различни народи и не един път съм виждал как истинският рицар ще пощади по-слабия от себе си, като си казва: „Няма да спечеля много чест, ако стъпча падналия.“ А кръстоносецът именно в такива случаи е най-свиреп. Затова дръж го за шията и не го пущай, иначе горко ти! Ето и този пратеник! Веднага пожела да получи от вас не само извинение, но и позора ви. Но се радвам, че няма да го бъде.