— Ти й втълпи! — завика Мачко.
— Аз — и вината е моя. Но сега трябва да си признаем грешката. Трябва, пане, нещо да направим. Иначе по-добре да загинем.
— Какво ще направиш — рече нетърпеливо Мачко — с такава войска, в такава война!… И да стане нещо повече, то ще е тепърва през юли, защото за немците има времена за воюване: зимата и сухото лято, а сега войната само тлее, но не гори. Княз Витолд, изглежда, е отишъл в Краков да уведоми краля и да го моли за разрешение и помощ.
— Но нали има наблизо кръстоноски замъци. Да бяхме превзели поне два от тях, може би ще намерим Юрандовата дъщеря или ще получим известие за смъртта й.
— Или пък нищо.
— Нали Зигфрид я е докарал в тези места. Казаха ни това и в Щитно, и навсякъде, пък и ние самите така мислехме.
— Ами ти видя ли тукашната войска? Излез от палатката и погледни. Някои имат само тояги, а други медни мечове, останали от прадедите им.
— Така е, но доколкото съм чувал, били много сръчни в боя.
— Обаче не могат с голи кореми замъци да превземат, особено пък кръстоноски.
Разговорът се прекъсна от идването на Збишко и Скирвойло, който беше вожд на жмуджанците. Той беше нисък човек, но набит и широкоплещест. Гърдите му бяха така изпъкнали, та приличаха на гърбица, а ръцете му бяха извънредно дълги и стигаха почти до коленете му. Изобщо външността му напомняше Зиндрам от Машковице, знаменития рицар, с когото Мачко и Збишко се бяха запознали на времето в Краков, защото имаше огромна глава и също такива криви крака. За него казваха също, че разбира добре от война. Целия си живот беше прекарал на бойното поле срещу татарите, с които се бе сражавал дълги години в Украйна, и срещу немците, които мразеше като чума. В тези войни се бе научил да говори украински, а после, при двора на Витолд, и малко полски; на немски знаеше или поне повтаряше само три думи: огън, кръв и смърт. Неговата огромна глава беше всякога пълна с разни военни планове и хитрости, които кръстоносците не можеха нито да предвидят, нито да предотвратят, затова в крайграничните области се боеха от него.
— Говорехме за похода — каза с необичайно оживление Збишко на Мачко — и затова дойдохме тук, за да ни кажете и своето мнение като опитен човек.
Мачко покани Скирвойло да седне на един боров пън, покрит с мечешка кожа, после заповяда на хората си да донесат едно ведро с медовина, от което рицарите почнаха да си гребат с тенекиени канчета и да пият, а когато се подкрепиха добре, Мачко запита:
— В поход ли искате да тръгнете?
— Да изпъдим немците от замъците…
— От кои?
— От Рагнета или Ново Ковно.
— От Рагнета — каза Збишко — Преди четири дни бяхме при Ново Ковно и те ни разбиха.
— Тъкмо така — каза Скирвойло.
— Как така?
— Добре.
— Чакайте — рече Мачко, — защото аз не познавам тукашните места. Де е Ново Ковно и де е Рагнета?
— Оттук до Старо Ковно има по-малко от една миля, а от Старо до Ново Ковно също една миля — отговори Збишко. — Замъкът е на остров. Онзи ден искахме да се прехвърлим там, но ни разбиха, като минавахме по водата. Преследваха ни след това половин ден, докато не се спотаихме в горите, а войската така се пръсна, че някои се върнаха едва днес сутринта.
— А Рагнета?
Скирвойло протегна дългата си като клон ръка на север и рече:
— Далеко! Далеко!…
— Тъкмо затова, че е далеко! — отвърна Збишко. — Там наоколо е спокойно, защото колкото въоръжени хора имаше отсам границата, се присъединиха към нас. Там немците сега не очакват никакво нападение, та ще ги нападнем неподготвени.
— Право казва — рече Скирвойло.
А Мачко попита:
— Мислите ли, че ще бъде възможно да превземем и замъка?
Скирвойло поклати глава в знак на отрицание, а Збишко отговори:
— Замъкът е укрепен и можем да го вземем само случайно. Но ще опустошим околността, селата и градовете ще опожарим, запасите ще унищожим, а най-важно — ще вземем пленници, между които може да има и знатни хора, а тях кръстоносците с готовност откупуват или пък разменят…
Тук той се обърна към Скирвойло:
— Вие сам, княже, признахте, че казвам право, а сега преценете добре — Ново Ковно е на остров. Там нито села ще разрушим, нито стада ще заграбим, нито пленници ще вземем. Пък нали там току-що ни разбиха. Я да идем по-добре там, дето сега не ни очакват.
— Който разбие, той най-малко очаква нападение — промърмори Скирвойло.
Но тук думата взе Мачко и почна да поддържа мнението на Збишко, защото разбра, че момъкът има по-голяма надежда да узнае нещо при Рагнета, отколкото при Ново Ковно, и че при Рагнета ще бъде по-лесно преди всичко да се хване някой знатен пленник, който би могъл да послужи за размяна. Той мислеше също, че във всеки случай е по-добре да отидат по-далече и да нападнат неочаквано по-слабо защитено място, отколкото остров, защитен от природата и освен това пазен от укрепен замък и силна охрана.