XVIII
Те стигнаха на съмване до река Невяжа и я минаха едни на кон, други заловени за опашките на конете, а някои върху вързоп от храсти. Всичко стана тъй бързо, че дори Мачко, Збишко, Хлава и мазурите, които бяха дошли като доброволци, се учудваха на сръчността на тези хора и едва сега разбраха защо нито горите, нито блатата, нито реките можеха да спрат литовските нападения. Като излязоха от водата, никой не си свали дрехите, не си хвърли кожуха или вълчата дреха, а се сушеха с обърнати към слънцето гърбове, така че от тях излизаше обилна пара — и след кратка почивка тръгнаха с бърз ход на север. Вечерта по тъмно стигнаха до река Неман. Но тук минаването през голямата и при това придошла от пролетните води река не беше лесно. Бродът, който Скирвойло знаеше, на места се беше превърнал в дълбочина, така че конете трябваше да плуват около стотина крачки. Течението отнесе двама души току до Збишко и Хлава, които напразно се опитаха да ги спасят, но поради тъмнината и буйната вода скоро ги изгубиха от очи, а потъващите не смееха да викат за помощ, понеже преди това вождът беше издал заповед минаването да стане при най-дълбоко мълчание. Всички останали обаче стигнаха благополучно на отсрещния бряг, дето преседяха без огън чак до сутринта.
На съмване цялата войска се раздели на два отреда. С единия Скирвойло тръгна навътре в страната, за да срещне ония рицари, които водеха подкрепления в Готесвердер, а другия Збишко поведе право към острова, за да прегради пътя на хората от замъка, които щяха да излязат да срещнат другите. Небето беше ясно и безоблачно, но долу над горите, лъговете и храсталаците лежеше гъста белезникава мъгла, която закриваше изцяло далечината. За Збишко и за хората му това обстоятелство беше благоприятно, защото излезлите от замъка немци не можеха да ги видят и навреме да избягнат боя. Младият рицар беше особено доволен от това и каза на Мачко, който яздеше до него:
— В тази мъгла ние по-скоро ще се сблъскаме с тях, отколкото да се видим, дай боже само да не се проясни поне до пладне.
Като каза това, избърза да даде заповеди на стотниците, които яздеха отпред, а след малко се върна и съобщи:
— Скоро ще излезем на пътя, който води до брода за острова към вътрешността. Там ще залегнем в гъсталака и ще ги чакаме.
— Отде знаеш за пътя? — попита Мачко.
— От тукашните селяни. Такива има между войниците петнайсетина души. Те именно ни водят навсякъде.
— Ами далече ли ще залегнем от замъка и от острова?
— На около една миля.
— Добре, защото, ако беше по-близо, биха могли да им пратят войници от замъка на помощ, а така не само че няма да дойде никой, но и вика им няма да чуят.
— Разбира се, че съм помислил за това.
— Помислил си за едно, помисли и за друго: ако тези хора са верни, прати двама-трима от тях напред, та който пръв забележи немците, веднага да ни извести, че идат.
— И това е вече направено!
— Тогава ще ти кажа още нещо. Заповядай на стотина-двеста души, щом се почне битката, да не се намесват, а да се спуснат и да преградят пътя откъм острова.
— Това на първо място! — отговори Збишко. — Вече и такива заповеди са дадени. Немците ще попаднат като в примка или като в клопка!
При тия думи Мачко погледна братанеца си приветливо, зарадван, че Збишко въпреки младостта си разбира добре от война. Той се усмихна и промърмори:
— Истинска наша кръв! Наша кръв!
Но оръженосецът Хлава се зарадва повече и от Мачко, защото за него нямаше по-голяма наслада от битката.
— Не зная — рече той — как ще се бият нашите съюзници, но вървят тихо, в ред, и личи у тях страшно желание за битка. Ако Скирвойло добре е пресметнал всичко, нито един немец няма да ни се изплъзне.
— Да ще бог малцина да се изплъзнат — отговори Збишко. — Но съм заповядал да вземат колкото се може повече пленници, пък ако се случи между тях някой рицар или кръстоносец, в никой случай да не го убиват.
— Защо така, господарю? — попита чехът.
А Збишко отговори:
— Гледайте и вие така да стане. Рицарят, ако е гост, ходи по градовете и замъците, вижда много свят и чува много новини, пък ако е кръстоносец — още повече. Право да си кажа, дойдох тук, за да хвана в плен някой от най-знатните и да направя размяна. Само това ми е останало… ако ми е останало още.