И така си отмъщаваше Мачко на бягащите за оная коварна стрела, която някога го бе улучила, а те бягаха пред него като стадо елени, с неизразима тревога в сърцата и с желание не за бой, нито за отбрана, а само да се отърват от страшния мъж. Неколцина хлътнаха в гората, но един от тях падна край потока и жмуджанците го удушиха с въже. Цели тълпи се хвърлиха в гъсталака след побягналите и там започна див лов, пълен с крясъци, възгласи и подвиквания. Тези викове дълго се носеха в дълбината на гората — докато бяха изловени всички. Тогава старият рицар от Богданец заедно със Збишко и чеха се върнаха на мястото на първото нападение, дето лежаха посечените пешаци. Труповете им вече бяха ограбени до голо, а някои страшно обезобразени от ръцете на отмъстителните жмуджанци. Победата беше пълна и хората опиянени от радост. След последното поражение на Скирвойло при самия Готесвердер сърцата на жмуджанците бяха почнали да отпадат особено задето обещаната от Витолд помощ не идваше така скоро, както се надяваха? сега обаче надеждата им възкръсна и бойният им дух се разпали отново, също като огън, когато се притурят нови дърва върху жаравата.
Убити имаше твърде много, и жмуджанци, и немци, та не можеха да ги погребат, но Збишко заповяда да изкопаят с копията гробове за двамата шляхтичи от Ленкавица, които станаха главна причина за победата, и да ги заровят под бориките, на чиято кора изсече с меча си кръстове. После заповяда на чеха да пази рицаря дьо Лорш, който все още беше в безсъзнание, бързо поведе хората по същата пътека към Скирвойло, за да му се притече на помощ за всеки случай.
Но след дълъг поход той се натъкна на пустото вече бойно поле, осеяно, както и първото, с трупове на жмуджанци и немци. Збишко лесно разбра, че страшният Скирвойло трябва също да е нанесъл голяма победа, защото, ако е бил разбит, те щяха да срещнат запътилите се към замъка немци. Но победата изглеждаше кървава, защото по-нататък, вече зад самото бойно поле, още лежаха нагъсто тела на убити. Опитният Мачко заключи от това, че част от немците дори са успели да се спасят от гибел.
Дали Скирвойло ги преследваше, или не, беше мъчно да се отгатне, защото следите бяха неясни и заличени едни от други. Мачко обаче заключи, че битката е станала доста отдавна, може би по-рано от Збишковата, тъй като труповете бяха почернели и подути, а някои вече наядени от вълците, които избягаха в гъсталака, щом се появиха въоръжените мъже.
При това положение Збишко реши да не чака Скирвойло, а да се върне в предишния безопасен стан. Като пристигна късно през нощта, той намери там вожда на жмуджанците, който беше пристигнал малко преди него. Обикновено мрачното му лице сияеше сега от зловеща радост. Той почна веднага да разпитва за битката и като узна за победата, каза с глас, подобен на гарванов грак:
— И за тебе се радвам, и за себе си. Помощ няма да ни дойде скоро, пък ако пристигне великият княз, и той ще се зарадва, защото замъкът ще бъде наш.
— Кого взе в плен? — попита Збишко.
— Все дребна риба, нито една щука. Имаше една-две, но избягаха. Зъбести щуки! Изпосякоха хората и избягаха!
— А на мене господ ми прати един — отговори момъкът. — Храбър и знаменит рицар, при все че е гост!
Страшният жмуджанец се хвана с ръце за шията, после с дясната направи движение, като че показваше въже от шията нагоре.
— Така ще го наредим! — рече той — И него, както и другите… така.
При тия думи Збишко намръщи вежди.
— Няма да го наредим нито така, нито иначе, защото той е мой пленник и приятел. Княз Януш ни препаса едновременно и няма да позволя с пръст да го побутне някой.
— Няма ли да го дадеш?
— Няма да го дам.
И те се гледаха право в очите и мръщеха вежди. Изглеждаше, че и двамата ще избухнат, но Збишко не искаше да се кара със стария вожд, когото ценеше и почиташе, пък и беше развълнуван от приключенията през деня, та го прегърна внезапно през шията, притисна го до гърдите си и извика:
— Нима искаш да ми го отнесеш, а с него заедно и последната ми надежда? Защо ме онеправдаваш?
Скирвойло не се дърпаше от прегръдката, най-сетне освободи главата си от ръцете му, загледа Збишко изпод вежди и засумтя.