— Ех — рече той след късо мълчание, — утре ще заповядам да обесят моите пленници, но ако някой от тях ти е потребен, подарявам ти го.
После се прегърнаха за втори път и се разотидоха в добър сговор за голямо задоволство на Мачко, който каза:
— Вижда се, че със зло нищо няма да получиш от него, но с добро можеш да го размекнеш като восък.
— Такъв си е този народ — отговори Збишко, — само че немците не го познават.
След това заповяда да доведат при огнището рицаря дьо Лорш, който почиваше в колибата; чехът го доведе след малко, разоръжен, без шлем, само по кожен кафтан със следи от плочките на бронята и с червена шапка на главата. Дьо Лорш знаеше вече от оръженосеца чий пленник е, но тъкмо затова застана студен, горд, с лице, по което на светлината на пламъка можеше да се прочете упорство и презрение.
— Благодари на бога — каза му Збишко, — че си попаднал в мои ръце, защото от мене нищо не те заплашва…
И му протегна приятелски ръка, но дьо Лорш не се дори помръдна.
— Не подавам ръка на рицари, които са опозорили рицарската си чест и заедно с неверниците се бият срещу християните.
Един от присъствуващите мазури преведе думите му, за чието значение Збишко и без това се досети. И в първия миг кръвта му закипя като вряла вода.
— Глупако! — викна той и се хвана неволно за дръжката на мизерикордията.
А дьо Лорш вдигна глава и каза:
— Убий ме! Зная, че вие не щадите пленниците.
— Ами вие щадите ли ги? — извика мазурът, който не можа да понесе спокойно тия думи. — Не обесихте ли на брега на острова всички, които взехте в последната битка? Затова и Скирвойло беси вашите.
— Така бе сторено — отговори дьо Лорш, — но те бяха езичници.
Все пак в отговора му личеше някакъв срам и не беше мъчно да се отгатне, че той не одобрява тази постъпка.
А Збишко се овладя и каза спокойно и важно:
— Дьо Лорш! От едни ръце получихме ние пояс и шпори; ти ме познаваш и знаеш, че рицарската чест ми е по-мила от живота и щастието, затова чуй какво ще ти кажа, като се заклевам в името на свети Георги, че е истина: — мнозина от тия хора са покръстени не от вчера, а ония, които не са още християни, простират ръце към кръста като към спасение, но знаеш ли кой им създава пречки, не ги допуща до спасението и не им позволява да се покръстят?
Мазурът преведе тутакси Збишковите думи и дьо Лорш погледна въпросително момъка в лицето. А Збишко каза:
— Немците!
— Не може да бъде! — извика гелдрийският рицар.
— Кълна се в копието и в шпорите на свети Георги — немците! Защото, ако тук цареше кръстът, те няма вече да имат повод за нападения, за завладяване на тая земя и за потискане на тоя нещастен народ. Но ти, дьо Лорш, си ги опознал и знаеш най-добре дали постъпките им са справедливи.
— Все пак мислех, че изкупват греховете си, като се борят с езичниците и ги принуждават да се покръстят.
— Кръщават ги те с меч и с кръв, а не с водата на спасението. Прочети само това отворено писмо и веднага ще разбереш дали ти именно не служиш на притеснителите, на хищниците и на синовете на дявола срещу християнската вяра и любов.
Като каза това, той му подаде писмото на жмуджанците до кралете и князете, което беше твърде разпространено навсякъде. Дьо Лорш го взе и започна да го чете на светлината на огъня.
И го прочете бързо, защото не му беше чуждо мъчното изкуство на четенето, после се учуди извънредно много и рече:
— Нима всичко това е истина?
— Кълна се в бога, който вижда най-добре, че аз служа тук не само на своето собствено дело, но и на справедливостта.
Дьо Лорш помълча малко и каза:
— Аз съм твой пленник.
— Дай ръка — отговори Збишко, — Ти си мои брат, а не пленник.
И те си подадоха десниците и седнаха заедно да вечерят. По време на вечерята, която слугите бяха приготвили по заповед на чеха, дьо Лорш узна с не по-малко учудване, че въпреки писмата Збишко не е намерил Дануша и че управителите престанали да признават позволителните, щом почнали войната.
— Чак сега разбирам защо си дошъл тук — каза той на Збишко — и благодаря на бога, че ме даде в плен на тебе, защото мисля, че заради мене рицарите на Ордена ще ти дадат, когото поискаш, иначе би се вдигнал голям шум на Запад, понеже произхождам от знаменит род…
Изведнъж той се удари с ръка по бедрото и извика:
— Кълна се във всички реликви от Аквизгран! Ами че начело на подкрепленията, които идеха в Готесвердер, бяха Арнолд фон Баден и старият Зигфрид фон Льове. Знаем това от писмата, които се получиха в замъка. Дали не са ги хванали в плен?
— Не! — рече Збишко и подскочи от мястото си. — Никого от по-важните! Но ти ми каза голяма новина. Бога ми! Има други пленници, от които ще узная, преди да ги обесят, дали не е имало със Зигфрид някоя жена.