И като не можеше да сдържи внезапния си гняв, я раздруса така силно, та чак очите й се опулиха. Може би щеше да й скърши и врата, но си помисли, че ще е потребна, затова я пусна и каза:
— А сетне ще изберем някой клон за тебе.
Обзета от ужас, тя го хвана за коленете, но когато вместо отговор той я ритна, затече се в колибата, падна в краката на Дануша и започна да квичи:
— Запази ме! Не ме давай!
Но Дануша само притвори очи, а от устата й излезе обикновеният задъхан шепот:
— Страх ме е! Страх ме е! Страх ме е!
И след това се вдърви цяла, защото всяко приближаване на орденската прислужница до нея завършваше така. Все пак се остави да я съблече и облече с нови дрехи. Послушницата й натъкми постеля, сложи я на нея като дървена или восъчна кукличка, а тя самата седна край огнището, понеже не смееше да излезе от колибата.
Но чехът влезе скоро и се обърна най-напред към Дануша с думите:
— Вие сте между приятели, господарке, и в името на отца и сина и светаго духа спете спокойно!
И я прекръсти с ръка, а после, без да повишава глас, за да не я изплаши, рече на послушницата:
— Ти ще легнеш вързана вън на прага, но ако почнеш да викаш и я уплашиш, веднага ще ти скърша врата. Ставай и върви!
Той я изведе навън, върза я здраво, както бе казал, после отиде при Збишко.
— Поръчах да бъде облечена господарката с ония дрехи, които носеше гущерицата — рече той. — Леглото е постлано и господарката спи. Най-добре не отивайте вече там, господарю, за да не се изплаши. Да ще господ утре след почивката да дойде на себе си, а сега и вие помислете за ядене и за почивка.
— Ще легна на прага на колибата — отвърна Збишко.
— Тогава аз ще отвлека кучката настрана до онзи труп с червените чорли, а сега трябва да хапнете, защото ви предстои не малко път и труд.
Чехът отиде да вземе от дисагите пушено месо и пушена ряпа, с която се бяха запасили за из пътя в жмудския лагер, но щом сложи яденето пред Збишко, Мачко го повика при Арнолд.
— Разбери добре — каза той — какво иска тоя гороломник, защото, при все че зная някои думи, никак не мога да го разбера.
— Ще го донеса, господарю, при огнището, там ще се разговорите — отвърна чехът.
И като се разпаса, пъхна поясока си под мишниците на Арнолд и го метна на плещите си. Прегъна се одве под тежината на великана, но понеже беше силен момък, донесе го до огнището и го тръшна като чувал с грах до Збишко.
— Отвържете ме — каза кръстоносецът.
— И това може да стане — отговори чрез чеха старият Мачко, — ако се закълнеш в рицарската си чест, че ще се смяташ за пленник. Но и така ще заповядам да ти измъкнат меча изпод коленете и да ти развържат ръцете, за да можеш да седнеш при нас, само връзките на краката няма да отвържа, докато не си поприказваме.
И кимна на чеха, който преряза въжето от ръцете на немеца и му помогна да седне. Арнолд погледна гордо Мачко и Збишко и запита:
— Кои сте вие?
— Ами ти как смееш да питаш? Твоя работа ли е това? Ти сам кажи кой си?
— Работа ми е, защото мога да се закълна в рицарската си чест само на рицари.
— Тогава погледни!
Мачко вдигна наметалото и показа рицарския пояс на кръста си.
Кръстоносецът се много зачуди и едвам след малко рече:
— Как така! И вие скитате за плячка из горите? И помагате на езичниците срещу християните?
— Лъжеш! — извика Мачко.
И така се започна разговорът, враждебен, дързък, често приличен на буйна разпра. А когато разгорещеният Мачко извика, че именно Орденът не допуша Литва да се покръсти, и му приведе всички доказателства, Арнолд се зачуди повторно и млъкна, защото тази истина беше така очевидна, та не можеше да не се види или пък да се отрече. Особено поразиха немеца думите, които Мачко изрече, като се кръстеше при това: „Кой знае кому в същност служите вие, ако не всички, то някои от вас!“ — а го поразиха затова, защото и в самия Орден подозираха някои вождове, че почитали дявола. Не предприемаха срещу тях издирвания, нито съдебни дела, за да не навлекат позор на всички, но Арнолд знаеше добре, че братята си шепнеха за тези работи и че се носеха подобни слухове. При това Мачко, осведомен от разказите на Сандерус за непонятното държане на Зигфрид, смути до дъно простодушния великан.
— А и тоя Зигфрид, с когото си тръгнал във военен поход — рече той, — дали служи на бога и на Исуса Христа? Никога ли не си го чул как говори със злите духове, как си шушука с тях и ту се смее, ту скърца със зъби?
— Вярно! — промърмори Арнолд.