Тук старият рицар въздъхна, защото наистина му беше жално и за Ягенка, и за ония намерения, които таеше в душата си.
След малко отново попита:
— Зная, че си силен и сръчен момък, но ще можеш ли да я опазиш от обида или премеждие? Понеже из пътя лесно може да се случи и едното, и другото.
— Ще мога, дори ако трябва с главата си да платя! Ще взема няколко добри момчета, които панът от Спихов няма да ми откаже, и ще я отведа благополучно макар и накрай света.
— Е, не се надявай много на себе си! Помни също, че и на мястото, в самото Згожелице, трябва отново да държиш под око Вилковците от Бжозова и Чтан от Рогов… Но какво приказвам! Тях трябваше да следим, когато имахме нещо друго наум. А сега вече няма надежда, и ще стане, каквото има да става.
— Аз все пак ще пазя господарката и от ония рицари, защото тази нещастница на пан Збишко едвам диша, бедничката… ами ако умре!
— Право си е, бога ми! Едва диша, бедничката — ами ако умре…
— Трябва да предоставим това на господа, а сега да мислим само за згожелицката господарка.
— По право — рече Мачко — би трябвало аз сам да я заведа в бащинията й. Но и това не е лесно. Не мога сега да изоставя Збишко, и то по много важни причини. Видя ли как скърцаше със зъби и как налиташе върху Зигфрид да го заколи като прасе? Ако тази девойка, както казваш, издъхне из пътя, не знам дали и аз ще го удържа. Но ако ме няма тук, нищо не може да го спре и вечен позор ще падне върху него и върху целия ни род, обаче дано, не дай боже, не ни сполети, амин!
А чехът отвърна:
— Ха! Тогава лесна работа. Дайте ми тоя кръвник, аз няма да го изтърва и чак в Спихов ще го изтърся на пан Юранд от чувала.
— Господ здраве да ти дава! Брей, ти си бил умен човек! — завика от радост Мачко. — Лесна работа! Лесна работа! Вземай го със себе си веднага и прави с него, каквото щеш, стига да го закараш жив в Спихов.
— Тогава дайте ми и онази щитненска кучка! Ако не ми пречи из пътя, ще закарам и нея също, пък ако ми пречи — на някой клон!
— Може би страхът на Данушка ще мине и тя ще дойде на себе си по-скоро, като не вижда тия двамата. Но ако вземеш послушницата, как ще мине тя без женска помощ?
— Все ще срещнете в гората някои местни селяни или бежанци с жените им. Ще вземете първата, която ви попадне, всяка ще бъде по-добра от тази. А засега ви стигат грижите на пан Збишко.
— Ти днес приказваш някак по-разумно от всеки друг път. И тук имаш право. Тя може би по-скоро ще дойде в съзнание, като вижда Збишко всякога при себе си. Той ще се грижи за нея като баща и майка. Добре. Ами кога ще тръгнеш?
— Няма да чакам да съмне, но сега ще полегна малко. Надали е минало полунощ.
— Голямата мечка, както казах, е вече на небето, но квачката още не се е показала.
— Слава богу, че все пак намислихме нещо, защото ми беше страшно тежко.
Като каза това, чехът се изтегна край загасналия огън, покри се с рунтавата кожа и веднага заспа. Но още не беше побледняло небето и беше дълбока нощ, когато той се събуди, измъкна се изпод кожата, погледна към звездите и като раздвижи малко вдървените си крайници, събуди Мачко и каза:
— Време ми е да се стягам!
— За къде? — попита още съненият Мачко, като търкаше очите си.
— За Спихов.
— Да, наистина! Кой хърка така наблизо? И умрелия би събудил.
— Рицарят Арнолд. Ще хвърля клони на главните и ще ида при слугите.
Той се отдалечи, но след малко се върна с бързи крачки и завика отдалече с тих глас:
— Господарю, има новина, и то лоша!
— Какво е станало? — извика Мачко и скочи от мястото си.
— Послушницата избягала. Слугите я взели при конете и развързали краката й, дано гръм ги порази! А когато заспали, тя се промъкнала като змия между тях и избягала. Елате, пане!
Обезпокоен, Мачко тръгна бързо с Хлава към конете, но при тях завариха само един слуга. Другите се бяха пръснали да търсят избягалата. Глупаво беше обаче да я търсят в тъмнината из гъсталака; и те скоро се върнаха с наведени глави. Мачко мълчаливо почна да ги налага с пестници, после се върна при огъня, понеже нямаше какво друго да се прави.
След малко дойде Збишко, който беше на стража пред хижата и не можеше да спи, а като чу стъпки, искаше да разбере какво става. Мачко му разправи какво са решили с чеха, после му съобщи и за бягството на орденската послушница.
— Не е голяма беда — рече той, — защото или ще умре в гората от глад, или ще я намерят селяни, които ще я пречукат, ако преди това не я намерят вълци. Жалко само, че се отърва от наказанието в Спихов.