След тия думи те се обърнаха и се отправиха към същото онова огнище, край което Мачко бе прекарал нощта, но дали от надменност или от грубост, доста разпространена между тях, те тръгнаха напред и го оставиха да върви отзаде им. Но той, като човек с голяма опитност, разбираше какъв обичай подобава да се спази при всеки случай, та запита:
— Като гост ли ме каните, пане, или като пленник?
Едва сега братът на Арнолд се засрами, поспря се и рече:
— Минете, пане.
Старият рицар мина, но като не искаше да засегне самолюбието на човека, от когото можеше много да зависи, рече:
— Вижда се, пане, че не само знаете разни езици, но имате и придворни обноски.
При тези думи Арнолд, който едва разбра няколко думи, се обади:
— Волфганг, за какво се отнася и какво казва той?
— Умно приказва! — отговори Волфганг, когото, види се, Мачковите думи бяха поласкали.
И те седнаха край огнището, дето им донесоха храна и пиене. Урокът, който Мачко даде на немците, обаче не отиде на вятъра, защото Волфганг сега канеше него пръв с храна. От разговора по време на яденето Мачко разбра как бяха попаднали в примката. Волфганг, по-млад брат на Арнолд, водел за Готесвердер пехотата от Члухов също срещу разбунтувалите се жмуджанци. Тази пехота била събрана от далечните области и не можела да върви заедно с конницата, пък Арнолд не искал да я чака, като знаел, че по пътя ще срещне други пеши отреди от градовете и замъците, по-близки до литовската граница. По тази причина по-младият закъснял с няколко дена и тъкмо се намирал на близкия до поляната път, когато избягалата през нощта орденска послушница му съобщила за бедата, която сполетяла по-стария му брат. Като изслуша тоя разказ, който му повториха на немски, Арнолд се усмихна със задоволство и най-сетне заяви, че е очаквал така да стане.
Но хитрият Мачко, който при всяко положение гледаше да намери някакъв изход, помисли, че ще е от полза, ако привлече на своя страна тия немци, и след малко рече:
— Тежко е то всякога да падне човек в плен, но пак благодаря на бога, че ме предаде не в други, а във вашите ръце, защото вие сте истински рицари и пазите законите на рицарската чест.
Тук Волфганг притвори очи и кимна с глава, наистина доста високомерно, но с видимо задоволство. А старият рицар продължи:
— И знаете тъй добре нашия език! Личи си, че господ ви е дал разум за всичко!
— Езика ви зная, защото в Члухов народът говори полски, пък ние с брат ми вече седем години служим под началството на тамошния управител.
— А след време ще заемете и мястото му! Иначе не може да бъде!… Ето че брат ви не говори така полски.
— Разбира малко, но не говори. Брат ми е много силен, при все че и аз не съм слабак, но умът му е тромавичък.
— А! Не ми се вижда и той глупав! — рече Мачко.
— Волфганг, какво казва той? — запита отново Арнолд.
— Хвали те — отговори Волфганг.
— Разбира се, че го хваля — добави Мачко, — защото е истински рицар, а това е най-важното! Ще ви кажа също искрено, че днес исках да го пусна на честна дума да върви, дето иска, само да се яви макар и след година. Та нали така подобава между препасани рицари!
И той загледа Волфганг право в лицето, но оня се намръщи и каза:
— Може би и аз щях да ви пусна, ако обещаете да се явите на посоченото време, ако не бяхте помагали на тия кучета, езичниците, срещу нас.
— Не е вярно! — отвърна Мачко.
И отново се почна също такава остра препирня, както предишния ден с Арнолд. При все че Мачко имаше право, сега му вървеше по-мъчно, защото Волфганг беше наистина по-умен от по-големия си брат. Все пак в резултат на тази препирня и по-младият се научи за всички злодеяния в Щитно, клетвопрестъпничествата и предателствата, а също и за съдбата на нещастната Дануша. На това, на тези подлости, които Мачко му хвърли в очите, той не съумя нищо да отговори. Трябваше да признае, че отмъщението е било справедливо и че полските рицари са имали право да постъпят така, както са постъпили, и най-сетне каза:
— Кълна се в благословените кости на свети Либорий! Не аз ще жаля Данвелд. За него казваха, че се занимавал с черна магия! Колкото за Зигфрид, не зная дали е служил също на дявола, но не ще се впусна да го стигам, защото преди всичко нямам конница, а освен това, ако е измъчвал тази девойка, както твърдите, нека остане навеки в пъкъла!
Тук той се прекръсти и продума:
— Боже, помогни ми и в смъртния час!
— А какво ще стане с тая злочеста мъченица? — попита Мачко. — Нима не ще позволите да я отведем дома? Нима трябва да мре във вашите подземия?! Не забравяйте божия гняв!…