— Тогава да направим така — рече Збишко. — Ти ще останеш тук или дето искаш в Мазовия, пък аз ще отида за чичо в Малборг и ще се преструвам, че страшно съм ожесточен против тебе.
— Кълна се в свети Георги! Така направи! — отговори дьо Лорш. — Но по-напред чуй какво ще ти кажа. В Малборг разправят, че в Плоцк ще дойде полският крал и ще се срещне с магистъра било в самия Плоцк, било някъде на границата. Кръстоносците много желаят това, за да разберат дали кралят ще помага на Витолд, ако той им обяви открито война заради Жмудж. Ех, хитри са те като змии, но и в лицето на Витолд са си намерили майстора. Орденът се страхува от него още и затова, че никога не се знае какво замисля той и какво ще стори. „Даде ни Жмудж — казват във върховния съвет, — но чрез него като че ли всякога държи меч над главите ни.“ „Само дума да каже — разправят те, — и бунтът е готов!“ И така си е. Трябва някога да отида при неговия двор. Може да ми се удаде случай да се бия там на арената, а освен това съм чувал, че някои от тамошните жени са чудно хубави, като ангели.
— Говорехте, пане, че полският крал ще иде а Плоцк? — прекъсна го отец Калеб.
— Да. Нека Збишко се присъедини към кралския двор. Магистърът иска да привлече краля на своя страна и не ше му откаже нищо. Знаете, че когато се нуждаят от нещо, никой не може да бъде по-покорен от кръстоносците. Нека Збишко се присъедини към свитата на краля и да си иска правото, нека роптае колкото се може по-високо против беззаконието. Другояче ще го слушат в присъствието на краля и на краковските рицари, които са прославени по целия свят и чието мнение се разнася нашироко сред рицарството.
— Прекрасен съвет! Кълна се в кръста господен? Прекрасен! — завика свещеникът.
— Да — потвърди дьо Лорш. — А не липсва и възможност да се изпълни. Чувах в Малборг, че ще има гощавки, ще има турнири, защото гостите чужденци искат на всяка цена да премерят силите си с кралските рицари. За бога! Ще дойде също и рицарят Хуан Арагонски, най-големият в цялото християнство. Не знаете ли? Нали разправят, че той чак от Арагония пратил ръкавицата си на вашия Завиша, за да се не приказва при дворовете, че има друг на света, равен нему.
Идването на пан дьо Лорш, видът му и целият разговор така събудиха Збишко от онова болезнено вцепенение, в което беше потънал преди това, че слушаше с любопитство новините, които той разправяше. За Хуан Арагонски знаеше, защото по онова време всеки рицар беше длъжен да знае и да помни имената на всички най-прославени воини, а славата на арагонските благородници, особено на Хуан, беше обиколила целия свят. Нито един рицар не можеше да устои срещу него на арената, а маврите се разбягваха само при вида на неговото въоръжение и всеобщо беше мнението, че той а пръв в цялото християнство.
Ето защо като го спомена дьо Лорш, у Збишко се събуди бойната рицарска душа и той почна да разпитва с голямо любопитство:
— Извикал на двубой Завиша Черни?
— Трябва да има година вече, откак се получила ръкавицата и откак Завиша пратил своята.
— Значи, Хуан Арагонски сигурно ще дойде.
— Дали сигурно, не се знае, но така се говори. Кръстоносците отдавна са му пратили покана за гостуване.
— Дай боже да видим такива неща!
— Дай боже! — рече дьо Лорш. — А Завиша и да бъде победен, което лесно може да се случи, голяма слава е то за него, пък и за целия ваш народ, че го извикал на двубой един Хуан Арагонски.
— Ще видим! — рече Збишко. — Казвам само: дай боже да видим.
— И аз казвам същото.
Обаче тяхното желание нямаше този път да се изпълни, защото старите хроники споменават, че двубоят на Завиша с преславния Хуан Арагонски станал едва след повече от десет години в Перпиняно, дето в присъствието на император Зигмунд, на папа Бенедикт XIII, на арагонския крал и на множество князе и кардинали Завиша Черни от Гарбов още при първото нападение с копието свалил от коня своя противник и спечелил славна победа над него. Но сега и Збишко и дьо Лорш се радваха при мисълта, че дори ако Хуан Арагонски не би могъл да се яви на означеното време, те все пак ще видят чутовни рицарски подвизи, защото в Полша не липсваха състезатели, които много малко отстъпваха на Завиша, а между гостите на кръстоносците можеха всякога да се намерят първомайстори в борба с копия и мечове — френци, англичани, бургундци и италианци, готови да се бият всякога с всекиго.
— Чувай — рече Збишко на пан дьо Лорш. — Мъчно ми е тук без чичо Мачко и ми се иска по-скоро да го откупя, затова още утре в зори ще тръгна за Плоцк. Но ти защо трябва да оставаш тук? Щом си уж мой пленник, ела с мене и ще видиш краля и двора.