Младият рицар отвори широко очи от учудване.
— Не ми е казвал отец Калеб за никаква девойка и аз никаква роднина нямам…
— Не ви е казвал, господарю, защото бяхте забравили всичко от скръб и не знаехте какво става по божия свят.
— А как се казва тази девойка?
— Казва се Ягенка.
На Збишко се стори, че сънува. Мисълта, че Ягенка е могла да дойде от далечното Згожелице чак в Спихов, не можеше да се побере в главата му. И за какво? Защо? Наистина за него не беше тайна, че девойката обича да го среща и се е привързала към него в Згожелице, но той й призна, че е женен, и затова по никой начин не можеше да допусне, че старият Мачко ще я доведе в Спихов, за да я жени за него. Освен това и Мачко, и чехът не бяха му казали за нея нито думица… Всичко това му се видя страшно чудно и напълно неразбираемо, ето защо почна отново да отрупва Толима с въпроси — като човек, който не вярва на ушите си и иска да му повтарят невероятното известие.
Толима обаче не можа да му каже нищо повече от това, което му бе вече казал, но отиде в замъка да търси оръженосеца и скоро, още преди залез слънце, се върна заедно с него. Чехът поздрави младия си господар с радост, но и с тъга, защото се беше вече научил за всичко, станало в Спихов. И Збишко му се зарадва от цялата си душа. Той чувствуваше, че това сърце му е предано и вярно, а такова е най-много потребно на човека в нещастие. Натъжи се той и се развълнува, когато му разказваше за смъртта на Дануша, и сподели с него и болката, и жалостта, и сълзите си, както споделя брат с брат. Всичко това трая дълго, а най-сетне по молбата на Збишко рицарят дьо Лорш им повтори оная тъжна песен, която беше съчинил за умрялата, и я пя в съпровод на лютия пред отворения прозорец, вдигнал очи и лице към звездите.
И чак когато вече доста им олекна, почнаха да говорят за работата, която ги чакаше в Плоцк.
— Отбих се тук на път за Малборг — рече Збишко, — защото, както знаеш, чичо Мачко е в плен и отивам да го откупя.
— Зная — отвърна чехът. — Много добре сте направили, господарю. Сам аз исках да замина в Спихов, за да ви посъветвам да дойдете в Плоцк; в Рачонж кралят ще води преговори с великия магистър, а като си с краля, е много по-лесно да постигнеш нещо, защото пред него кръстоносците не са така горделиви и си придават вид на добри християни.
— Толима ми каза, че си щял да дойдеш при мене, но те е задържала болестта на Ягенка Зихова. Чух, че я довел по тези места чичо Мачко и че е била в Спихов… Страшно много се изненадах! Но казвай, по каква причина чичо я взе от Згожелице?
— Причини имаше много. Рицарят Мачко се страхуваше, че като я остави без всякакво покровителство, рицарите Вилк и Чтан ще нападнат Згожелице, при което биха могли да пострадат и по-малките деца. А без нея е по-безопасно, защото в Полша, както знаете, се случва някой шляхтич — като не може иначе — да вземе девойка насила, но на малките сираци никой ръка не вдига: в противен случай го чака мечът на палача и още по-лошо от меча — позор! Имаше обаче и друга една причина — абатът умря и остави господарката наследница на всички свои имоти, с които се разпореждаше тукашният епископ. Затова рицарят Мачко я доведе в Плоцк.
— Но я е водил и в Спихов?
— Заведе я, когато от Плоцк отсъствуваше епископът и княжеският двор, та нямаше при кого да я остави. И добре направи, че я взе. Ако не беше господарката, щяхме да минем и да заминем покрай рицаря Юранд като край непознат просяк. Едва когато тя се смили над него, можахме да познаем кой е този просяк. Господ нареди всичко това чрез нейното милостиво сърце.
И чехът почна да разправя как после Юранд не можел да мине без нея, как я обичал и благославял, а Збишко, при все че знаеше вече това от Толима, слушаше тоя разказ с вълнение и с благодарност към Ягенка.
— Господ здраве да й дава! — каза най-сетне той. — Чудно ми е само защо не ми казахте нищо за нея.
А чехът се посмути и за да спечели време и да намисли отговора, попита:
— Къде, господарю?
— Там при Скирвойло, в Жмудж.
— Не сме ли казали? Как така! Мене ми се струва, че казахме, но вие тогава мислехте за съвсем друго.
— Казахте ми, че Юранд се е върнал, но за Ягенка — нищо.
— Я! Да не сте забравили?… Па най-сетне един господ знае! Може рицарят Мачко да е мислел, че аз съм ви казал, а аз — че той ви е казал. Пък и излишно беше, господарю, да ви се говори тогава каквото и да е. И не е чудно. А сега ще ви кажа нещо друго: добре, че господарката е тук, защото тя и на рицаря Мачко може да помогне.
— Какво може да направи тя?