Поморянинът, като превеждаше думите на рицаря, надуваше отвътре бузите с езика си и от време на време го прехапваше, за да не прихне от смях, а и Збишко в друго време сигурно би се разсмял, но скръбта и нещастието бяха изсушили у него до дъно веселостта, та отговори сериозно:
— Може би е направила това от палавост, а не от злоба.
— Затова и аз й простих — отговори дьо Лорш. — И най-добро доказателство е, че исках да се бия с рицаря от Тачево за нейната хубост и добродетел.
— Не прави това — каза още по-сериозно Збишко.
— Зная, че това ще е смърт, но предпочитам да умра, отколкото да живея във вечна тъга и мъка…
— Пан Повала не мисли вече за такива работи. По-добре ела да те заведа утре при него да се сприятелите…
— Така и ще направя, защото ме притисна до сърцето си, но утре той отива на лов с краля.
— Тогава да отидем рано сутринта. Кралят обича лова, но и от почивката не се отказва, а днес той пирува до късно.
Така и направиха, но напразно, защото чехът, който беше ходил в замъка още преди тях, за да се види с Ягенка, им съобщи, че Повала е нощувал не в стаята си, а в кралските покои. Разочарованието им обаче бе възнаградено, защото ги срещна княз Януш и им поръча да се присъединят към неговата свита, което им даде възможност да вземат участие в лова. Като яздеха към гората, Збишко намери удобен случай да се разговори с княз Ямонт, който му съобщи добри новини.
— Като събличах краля да спи — каза той, — припомних му за тебе и за твоето краковско приключение. А понеже там беше и рицарят Повала, той веднага добави, че кръстоносците са хванали чичо ти и помоли краля да се застъпи за него. Кралят, който им е сърдит за отвличането на малкия Яшко от Кретков и за други нападения, се разсърди още повече. „Не с добра дума — казва — трябва да се отива при тях, а с копие! С копие! С копие!“ А Повала нарочно доливаше масло в огъня. На сутринта, когато кръстоноските пратеници чакаха при портите, кралят не ги и погледна, при все че му се кланяха до земята. Ей! Сега те няма да получат от него обещание, че не ще помага на княз Витолд, и няма да знаят какво да предприемат. Но ти бъди сигурен, че кралят не ще забрави да притисне и самия магистър за твоя чичо.
Така княз Ямонт зарадва много душата му, но още повече го зарадва Ягенка, която на отиване към гората придружаваше княгиня Александра, а на връщане се приближи да язди редом със Збишко. По време на лова имаше голяма свобода, затова обикновено се връщаха на двойки и всяка двойка гледаше да не бъде близо до друга, та можеха да разговарят свободно. Ягенка още преди се бе научила от чеха, че Мачко е в плен, и не бе изгубила време. По нейна молба княгинята дала писмо до магистъра, а освен това изискала и торунският управител фон Венден да спомене за същото в писмото, в което дава отчет за всичко, станало в Плоцк. Той самичък се похвалил пред княгинята, че е прибавил следното: „Ако искаме да предразположим краля, не бива да му създаваме мъчнотии в тази работа.“ А за магистъра в това време беше много важно да спечели на своя страна колкото се може повече могъщия владетел и с пълна безопасност да насочи всичките си сили срещу Витолд, с когото Орденът наистина не можа да се разправи досега.
— И тъй, което можах, направих го и гледах да не се протака работата — завърши Ягенка, — а понеже кралят не иска да отстъпи на сестра си във важните работи, навярно ще гледа да й угоди поне в по-малките, затова имам голяма надежда.
— Ако имахме работа не с коварни хора — отговори Збишко, — аз просто бих им занесъл откуп и с това ще се свърши; но тук може да се случи, което стана с Толима — и парите да заграбят, и този, който ги е донесъл, да не пуснат, ако зад гърба му не стои някаква сила.
— Разбирам — отговори Ягенка.
— Вие сега всичко разбирате — забеляза Збишко — и докато съм жив, ще ви бъда признателен.