Многобройните пруски племена, които говореха език, близък до литовския, бяха вече изтрити от лицето на земята. Литва до неотдавна не усещаше железния ботуш на кръстоносците, но сега той бе притиснал гърдите й така ужасно, че с всяка въздишка от сърцето й потичаше кръв; Полша, макар и победителка в страшната битка при Пловце, все пак изгуби при крал Локетек владенията си на левия бряг на Висла заедно с Гданск, Чев, Гнев и Швече. Орденът на инфланските рицари се промъкваше към руските земи и тези два ордена вървяха като първа гигантска вълна на немското море, което заливаше все по-нашироко славянските земи.
Но изведнъж облак покри слънцето на немско-кръстоноското благоденствие. Литва беше покръстена от поляците и Ягело получи краковския трон заедно с ръката на прекрасната кралска дъщеря Ядвига. Наистина Орденът не загуби от това нито една област, нито един замък, но почувствува, че срещу силата се издига друга сила и че отпада основанието, поради което съществуваше в Прусия. След покръстването на Литва кръстоносците трябваше да се върнат в Палестина и да пазят поклонниците, които отиваха в светите места. Но да се върнат — това значеше да се откажат от богатство, власт, сила, господство, градове, земи и цели кралства. И Орденът почна да се мята в ужас и бяс като чудовищен змей, в чиито ребра се е забола стрела. Магистър Конрад се боеше да рискува всичко в едно хвърляне на заровете и трепереше при мисълта за война с великия крал, владетел на полските и литовските земи и на просторни украински владения, които Олгерд бе изтръгнал от гърлото на татарите, но по-голямата част от кръстоносците се стремяха към войната, защото чувствуваха, че трябва да предприемат бой на живот и смърт, докато силите им са непокътнати, докато славата на Ордена не е избледняла, докато целият свят бърза да му се притичва на помощ и докато проклятието на папата не е паднало върху това тяхно гнездо, за което сега въпрос на живот и смърт беше не разпространение на християнството, а запазване на езичеството.