— Аз не ти казвам да не изпълниш клетвата си — рече той.
— Ами що?
— Това, че си млад и че имаш за всичко време. Ела сега с нас; ще си починеш, ще се отърсиш от скръбта и мъката, а после ще отидеш, където поискаш.
— Да ви кажа искрено като на изповед — отвърна Збишко, — че аз ходя, както виждате, дето трябва, говоря с вас, ям и пия като всеки човек, но вътре в себе си, в душата си мира не мога да намеря. Нищо друго, само тъга има в мене, нищо освен мъка, нищо освен горчиви сълзи — сами текат от очите ми!
— Затова между чуждите ще ти бъде още по-тежко. — Не — каза Збишко. — Вижда господ, че съвсем ще изтлея в Богданец. Като ви казвам, че не мога, значи, не мога! Война ми трябва, защото на бойното поле по-лесно се забравя. Чувствувам, че щом изпълня обета си, щом бих могъл да кажа на онази света душа! всичко изпълних, което ти бях обещал, едва тогава ще ми олекне. А дотогава — не! Не бихте могли да ме задържите в Богданец, дори да ме вържете…
След тези думи в стаята стана така тихо, та се чуваше бръмченето на мухите под потона.
— Щом ще изтлее в Богданец, по-добре е да замине — обади се най-сетне Ягенка.
Мачко сложи ръце отзад на врата си, както имаше обичай да прави в минути на голяма загриженост, после въздъхна тежко и каза:
— Ей, всемогъщи боже!…
А Ягенка продължи:
— Но се закълни, Збишко, че ако господ те запази, няма да останеш тук, а ще се върнеш при нас.
— Защо да не се върна! Разбира се, че няма да отмина Спихов, но няма да остана тук.
— Ако пък ти е за ковчега на покойната — продължи с малко по-тих глас девойката, — ние можем да го пренесем в Кшешня…
— Ягушке! — извика развълнуван Збишко. И от възторг и благодарност той падна пред краката й.
XVI
Старият рицар искаше непременно да придружи Збишко до войските на княз Витолд, но той не даде и дума да става за това. Настоя упорито да тръгне сам, без свита, без коли, само с три момчета на коне, едно от които щеше да кара храната, второ оръжието и дрехите, а третото мечешките кожи за спане. Напразно Ягенка и Мачко го молеха да вземе със себе си поне Хлава като оръженосец с изпитана сила и вярност. Збишко се съпротиви с думите, че за тая мъка, която го разяжда вътрешно, му трябва да забрави преживяното, а тъкмо присъствието на оръженосеца би му припомняло всичко.
Но още преди неговото тръгване станаха важни съвещания по въпроса какво да правят със Спихов. Мачко съветваше този имот да се продаде. Той казваше, че това е злополучна земя, че тя никому не е донесла друго освен тъги и нещастия. В Спихов имаше много и различни богатства, като се почне от парите и се свърши с оръжието, конете, дрехите, кожусите, скъпите кожи, скъпоценните съдове и стадата, ето защо Мачко си правеше сметка с това богатство да издигне Богданец, който му беше най-мил от всички други земи. Съветваха се те по това дълго, но Збишко по никакъв начин не искаше да се съгласи на продажба.
— Как мога аз — казваше той — да продавам костите на Юранд? Така ли трябва да му се отплатя за ония благодеяния, с които ме обсипа?
— Обещахме ти да вземем ковчега на Дануша — отвърна Мачко, — можем да вземем и тялото на Юранд.
— Не, той тук е с дедите си, а без тях ще му е мъчно в Кшешня. Ако вземете Данушка, ще остане далече от детето си, ако ли вземете и него, тук дедите ще останат сами.
— Ти забравяш, че Юранд в рая ги вижда всички всеки ден, а отец Калеб казва, че той е в рая — отговори старият рицар.
Но отец Калеб, който беше на страната на Збишко, рече:
— Душата е в рая, но тялото е на земята чак до деня на страшния съд.
Мачко се позамисли и унесен в собствените си мисли, прибави:
— Вярно, там Юранд няма да види само онези, които са осъдени на адски мъки, но на това не може да се помогне.
— Какво ще умуваме върху божия съд! — отвърна Збишко. — Не дай боже да живее чужд човек над тези свети останки. По-добре всички да оставя тук, но Спихов няма да продам дори ако ми дадат за него цяло княжество.
След тези думи Мачко вече разбра, че нищо не може да се направи, защото познаваше упоритостта на братанеца си и в дълбочината на душата си се възхищаваше от нея, както и от всичко у момъка.
Затова след малко рече:
— Наистина момъкът ми се възпротиви, но има право.
И отново се угрижи, защото не знаеше какво да прави.
А Ягенка, която досега бе мълчала, предложи нов съвет:
— Ако можеше някак да се намери честен човек, който да се разпорежда тук или да вземе Спихов под аренда, това би било най-добре. Най-удобно е да се даде под наем, тогава вие не ще имате никакви грижи, само готови пари. Може би Толима?… Той е стар и разбира повече от война, отколкото от стопанство, но ако не той, може би отец Калеб?…