Възпяваха я също трубадурите по всички европейски дворове; пристигаха в Краков рицари от далечни земи, за да видят „полската кралица“, обичаше я като зеницата на окото си и нейният собствен народ, комуто тя чрез женитбата си с Ягело донесе по-голямо могъщество и слава. Една само голяма тъга се бе надвесила над нея и над народа — че на тази своя избраница бог дълги години отказваше да прати потомство.
Но когато най-сетне отмина и тая зла съдба, радостната вест за измолената благословия се разнесе като светкавица от Балтика до Черно море и по Карпатите и изпълни с радост всички сърца на обширното кралство. Като изключим столицата на кръстоносците, дори в чуждите градове посрещнаха с радост тая вест. В Рим пееха на литургия „Тебе славим, боже!“. В полските земи окончателно се затвърди мнението, че за каквото „светата господарка“ помоли бога, то непременно ще стане.
При нея идеха хора с молби да им измоли здраве, идеха пратеници от земи и области да се помоли според нуждите им ту за дъжд, ту за сухо време зарад житата, ту за добра коситба, ту за изобилен мед, ту за изобилие на риба в езерата, ту за дивеч в горите. Страшните рицари от крайграничните замъци и крепости, които според възприетия от немците обичай се ограбваха взаимно или воюваха помежду си, при едно нейно напомняне прибираха мечовете в ножниците, освобождаваха пленниците без откуп, връщаха заграбените стада и си подаваха ръка за сдобряване. Всички унижени и бедняци се стичаха при портите на краковския замък. Нейният чист дух проникваше в сърцата на хората, смекчаваше участта на пленниците, гордостта на властелините, строгостта на съдиите и се възземаше над цялата страна като светлина на щастието, като ангел на справедливостта и на мира.
Затова всички с туптящи сърца очакваха деня на божията благословия.
Рицарите оглеждаха внимателно фигурата на кралицата, за да могат по нейните очертания да познаят дълго ли още ще чакат бъдещия наследник или наследница на престола. Краковският епископ Виш, който беше също най-опитният и прославен зад границата лекар, още не предричаше скорошно освобождаване от бременност и ако се правеха приготовления, то беше само затова, защото тогавашният обичай повеляваше всички тържества да се почват колкото е възможно по-рано и да продължават цели седмици. Снагата на кралицата, макар и малко издадена напред, все още запазваше предишната си стройност. Облеклото й беше до крайност просто. Възпитана при блестящ двор и най-хубава от всички тогавашни княгини, някога тя обичаше скъпоценните платове, огърлици, бисери, златни гривни и пръстени; сега — дори от няколко години — не само носеше монашески дрехи, но забуляше дори и лицето си от страх да не би мисълта за хубостта й да събуди у нея светска гордост. Като се научи за нейното положение, силно възрадваният Ягело поръча да украсят леглото й със златоткана коприна и скъпоценни камъни, но напразно беше всичко. Тя му отговори, че отдавна се е отказала от труфилата, а понеже знае, че часът на раждането бива често пъти час на смъртта, трябва да приеме милостта, която й праща господ, не всред скъпоценности, а в тихо смирение.
Златото и скъпоценностите се даваха на университета или на новопокръстени литовски младежи да следват богословие в чужди университети.
Кралицата се съгласи само с едно — да промени монашеския си вид. Откак надеждата за майчинство стана напълно сигурна, тя престана да забулва лицето си, като мислеше основателно, че вече не й подобава облеклото на каеща се…