— Монахиня ще стана.
— Добре де, ами ако те залюби? Ако те помоли горещо.
Девойката обърна поруменялото си лице към полето, но вятърът, който духаше именно от полето, донесе на Мачко тихия отговор:
— Тогава няма да стана.
XVIII
Те останаха някое време в Плоцк, за да уредят работата с наследството и със завещанието на абата, а после, снабдени с необходимите документи, заминаха по-нататък, без да правят големи почивки по пътя, който беше лесен и безопасен, защото жегата бе пресушила блатата, стеснила реките, а пътищата минаваха по спокойни места, населени със свои и гостоприемни хора. Но от Шерадз предпазливият Мачко изпрати бързешком един слуга към Згожелице да съобщи за неговото и на Ягенка пристигане, в резултат на което брат й Яшко излезе да ги срещне на половината път и с отред от въоръжени хора ги придружи до в къщи.
При тази среща имаше много радост, поздрави и възклицания. По-рано Яшко и Ягенка си приличаха като две капки вода, но сега той вече я беше надрасъл. Яшко беше отличен момък: отворен, весел като покойния Зих, от когото беше наследил склонността към постоянно пеене, пъргав и жив като искра. Той се чувствуваше вече голям, силен и се смяташе зрял мъж, защото се разпореждаше с момчетата си като същински военачалник, а те веднага изпълняваха всяка негова заповед с явно покорство пред силата и властта му.
Това учудваше Мачко и Ягенка, а той радостно се възхищаваше от хубостта и дворянските обноски на сестра си, която не бе виждал отдавна. Казваше, че се канел вече да иде при нея и малко оставало да не го заварят в къщи, защото все пак и той трябвало да види света, да поживее сред хората, да събере рицарски опит и да получи възможност да се сражава тук-там с пътуващи рицари.
— Да се запознаеш със света и с нравите на хората — отвърна Мачко, — е добро нещо, защото научава човека как да излезе от всяко премеждие, какво да каже, а и усилва природния му ум. Но що се отнася до двубоите, по-добре е аз да ти кажа, че си още много млад за такива работи, отколкото да го научиш от някой чужд рицар, който при това не ще забрави да ти се присмее.
— Ще се присмее, но после ще заплаче — отвърна Яшко, — ако не той самият, жена му и децата му.
И погледна със страшна самоувереност пред себе си, като че искаше да каже на всички пътуващи рицари в света: „Гответе се за смърт!“ Но старият рицар от Богданец го запита:
— Ами Чтан и Вилк оставиха ли ви тук на мира? Нали те все за Ягенка поглеждаха.
— Охо! Вилк го убиха в Силезия. Искал там да превземе един немски замък и го превзел, но от стената го премазали с една дебела греда, та след два дни изпуснал последен дъх.
— Жалко за него. И баща му ходеше в Силезия да се бие с немците, които притесняват там нашия народ — и плячка от тях вземаше… Няма нищо по-лошо от превземане на замъци, защото там нито рицарска опитност, нито въоръжение помага. Дай боже и княз Витолд да не превзема замъци, а да бие кръстоносците само в полето… Ами Чтан? Какво се чува за него?
Яшко се разсмя:
— Чтан се ожени! Взе дъщерята на един селянин от Високи бряг, прочута с хубостта си. Ей, тя е не само хубава мома, но и умна, защото от Чтан мнозина се боят, но тя го бие по косматата мутра и го води за носа като мечка на синджир.
При тия думи старият рицар се развесели.
— Виждаш ли я! Всички жени са еднакви! Ягенко, и ти такава ще бъдеш! Слава богу, че не е имало разправии с тия двама побойници, защото, да си кажа право, чак ми е чудно, че не са излели яда си върху Богданец.
— Чтан искаше, но Вилк, който беше по-умен, не му позволи. Дойде у нас в Згожелице да пита какво е станало с Ягенка. Казах, че е отишла за наследството на абата. А той пита: „Защо Мачко не съобщи нищо за това?“ Пък аз: „Ами Ягенка твоя ли е, та да ти искат позволение?“ Той помисли малко и каза: „Вярно, че не е моя.“ И понеже имаше пъргав ум, веднага, види се, съобрази, че ще привлече на своя страна и вас, и нас, ако пази Богданец от Чтан. Те се биха при Лавица, до Пясъците, и се нараниха един друг, а после пиха до самозабрава, както всякога свършваше при тях работата.
— Успокои, господи, душата на Вилк! — рече Мачко.
И си отдъхна дълбоко, доволен, че в Богданец няма да намери други повреди освен онези, за които причина можеше да бъде дългото му отсъствие.
И наистина не намери: напротив — стадата се бяха уголемили, а от малкото стадо кобили имаше вече двегодишни кончета, някои приплод от бойните фризийски коне, извънредно едри и силни. Загуба имаше само в това, че неколцина пленници бяха избягали, но малко на брой, защото можеха да бягат само в Силезия, а там немските или понемчени разбойници-рицари се отнасяха много по-зле с пленниците, отколкото полската шляхта. Старата грамадна къща обаче беше много порутена. Пропукали се бяха глинените подове, изкривили се бяха стените и потоните, а боровите греди, сглобени преди двеста или повече години, бяха почнали да гният. Във всички стаи, които бе обитавал някога си многочисленият род на богданецките Градовци, капеше вода по време на изобилните летни дъждове. Покривът беше пробит и се бе покрил с цели слоеве зелен и червеникав мъх. Цялата сграда беше се снишила и приличаше на голяма, но остаряла гъба.