— Щом е така, тогава работата е друга! Не за придобивка се грижех, защото съм стар и няма кому да оставя имота, но за правото. Който с мене се отнесе добре, нему и от своето ще отстъпя. А вашия братанец там господ да го благослови, та да не плачете за него на стари години, както аз плача за моето единствено момче…
И се хвърлиха един другиму в прегръдките, а после дълго се препираха кой да вземе требежа. Мачко се остави най-сетне да бъде убеден, защото Вилк беше сам-самичък на света и наистина нямаше кому да остави имота си.
След това Мачко покани Вилк в Богданец, дето го нагости изобилно с ядене и пиене, понеже и самият той беше много радостен в душата си. Утешаваше го както надеждата, че ечемикът на целината ще даде богат плод, така и мисълта, че е отклонил от Збишко божията немилост.
„Само да се върне — си мислеше старецът, — ще има доволно земя и богатство!“
Ягенка беше не по-малко радостна от тази спогодба.
— Сега вече — каза тя, като изслуша как е станало всичко, — ако господ Исус милостиви иска да покаже, че сговорът му е по-мил от свадите, трябва да ви върне Збишко благополучно.
При тези думи лицето на Мачко се проясни, като че върху него падна слънчев лъч.
— И аз така мисля! — рече той. — Че господ-бог е всемогъщ, всемогъщ е, но за да спечелиш на своя страна силите небесни, трябва само разум да имаш…
— Вам никога не е липсвала хитрина — отговори девойката и вдигна очи към него.
И след малко, като че се бе досетила за нещо, продума отново:
— Ама и вие си обичате Збишко! Обичате го, хей!
— Кой не би го обичал! — отвърна старият рицар. — Ами ти? Да не би да го мразиш?
Ягенка не отговори нищо направо, но както седеше на пейката до Мачко, придвижи се към него още по-близо, отвърна глава и почна да го побутва леко с лакът:
— Оставете ме на мира!
XX
Все пак войната за Жмудж между кръстоносците и Витолд занимаваше извънредно много всички хора в кралството, та не можеха да не разпитват за нейния вървеж. Някои бяха уверени, че Ягело ще отиде на помощ на братовчед си и че общата война срещу Ордена скоро ще почне. Рицарството се стремеше към нея, а във всички дворянски домове повтаряха, че и голям брой краковски панове, членове на кралския съвет, са за войната и смятат, че трябва веднъж за винаги да се свърши с този неприятел, който никога не искаше да се задоволи със своето и мислеше да заграбва чуждото дори и тогава, когато го обземаше боязън от силата на съседа. Но Мачко, който беше разумен, опитен и видял много човек, не вярваше, че войната е предстояща и често казваше на младия Яшко от Згожелице и на другите съседи, които срещаше в Кшешня:
— Докато е жив магистър Конрад, няма да има нищо, защото той е по-мъдър от мнозина други и знае, че това не ще бъде обикновена война, а същинска сеч — „твоята или моята смърт!“. А той познава кралската сила и няма да допусне това.
— Ами ако кралят пръв обяви война? — питаха съседите.
Но Мачко клатеше глава:
— Вижте какво… аз съм обмислял всичко и много нещо успях да разбера. Ако той беше крал от нашия предишен кралски род, християнски от веки веков, може би щеше да се опълчи пръв срещу немците. Но нашият Владислав Ягело (не искам с това да накърня почитта към него, защото той е благороден господар, да ни го поживи господ!), преди да го изберем за свой крал, беше велик княз литовски и езичник; християнството той наскоро прие, а немците лаят по целия свят, че душата му е още езическа. Затова не му подобава да обяви той пръв война и да пролива християнска кръв. По същата причина и на Витолд не отива да помага, при все че го сърбят ръцете, пък и знам, че мрази кръстоносците като проказа.
С такива слова Мачко навсякъде печелеше слава на умен човек, който всяко нещо може да покаже като на длан. В Кшешня, в неделни дни след литургията, го заобикаляха и разпитваха, а после стана обичай, ако този или онзи съсед чуеше някаква новина, да намине в Богданец, за да му разтълкува старият рицар онова, което обикновената шляхтишка глава не можеше да проумее. Мачко приемаше всички гостолюбиво и с готовност разговаряше с всекиго, а когато най-сетне гостът се наприказваше и си тръгваше, не забравяше никога да му каже на сбогуване:
— Чудите се на моето остроумие, но когато Збишко, дай боже, се върне, тогава истински ще се чудите! Той дори и в кралския съвет може да заседава, такъв е умен и досетлив!
И като внушаваше това на гостите си, той го внуши най-сетне и на себе си, също и на Ягенка. Когато дойде пролетта, те едва вече можеха да уседят у дома си. Върнаха се лястовичките, върнаха се щърковете; дърдавците почнаха да играят по ливадите, пъдпъдъците да се обаждат в раззеленилите се ниви; прилетели бяха още преди това ятата жерави и диви патици — само Збишко не се връщаше. Но докато птичите орляци прелитаха от юг, крилатият вихър от север донасяше известия за войната. Носеха се слухове за битки и за множество сблъсквания, в които ловкият Витолд ту побеждавал, ту бивал победен; разправяха за големите бедствия, които причинила на немците зимата и болестите. Но най-сетне прогърмя по цялата страна радостната вест, че храбрият Кейстутов син превзел Ново Ковно или Готесвердер, разрушил крепостта и не оставил камък върху камък и греда върху греда. Като чу тая вест, Мачко яхна коня и с всичка сила полетя към Згожелице.