— Ха! — каза той. — Аз познавам тези места. Там със Збишко и със Скирвойло много кръстоносци изтрепахме. Там пленихме и добрия дьо Лорш. И даде господ, та се е подхлъзнал кракът на немеца, защото тази крепост беше много мъчна за превземане.
Ягенка обаче беше вече чула още преди идването на Мачко за разрушаването на Ново Ковно и дори нещо повече, а именно, че Витолд е започнал преговори за мир. Тази последна новина я занимаваше повече от първата, защото станеше ли мир, Збишко, стига да е оцелял, би трябвало да се върне в къщи.
И започна да разпитва стария рицар може ли да се повярва подобно нещо, а той помисли и отговори:
— За Витолд всичко може да се вярва, защото той е човек съвсем различен от другите и най-хитър от всички християнски владетели. Когато му трябва да разшири владенията си откъм Русия, той сключва мир с немците, а постигне ли там това, което си е намислил по-рано, отново се залавя с немците! Те не могат да се разправят нито с него, нито с този нещастен Жмудж. Един път той им го отнема, втори път им го дава — и не само го дава, но и сам помага да го потискат. Има между нас хора, както и в Литва, които го обвиняват, че си играе така с кръвта на това нещастно племе… И аз самият, искрено да кажа, бих сметнал това за позор, ако насреща не беше Витолд… Защото понякога си мисля: а той не е ли по-умен от мене и не знае ли какво прави? И чух от самия Скирвойло, че той чрез тази страна е нанесъл неизлечима рана в тялото на Ордена, за да не може то никога да оздравее… Майките в Жмудж всякога ще раждат и за кръвта не е жално, само да не се пролива напразно.
— За мене е важно само едно — ще се върне ли Збишко.
— Ако е рекъл господ, ще се върне, но дано си казала това в щастлив час!
Обаче минаха няколко месеца. Получиха се известия, че мирът наистина е сключен; житата вече пожълтяваха, натегнали от класове, засетите с елда ниви бяха вече добре причервенели, а за Збишко не се чуваше нищо.
Най-после, след първата жътва, Мачко не можа повече да издържи и заяви, че ще отиде в Спихов, за да получи там известия, защото е по-близко до Литва и заедно с това да нагледа стопанисването на чеха.
Ягенка настояваше да отиде с него, но той не искаше да я вземе, та се почна помежду им препирня, която продължи цяла седмица. Най-сетне, когато една вечер се препираха така в Згожелице, в двора се втурна като вихър едно момче от Богданец, босо, на гол кон, без шапка на русата си чорлава глава, и викна пред трема, на който те именно седяха:
— Младият господар се върна!
Збишко се върна наистина, но някак чудноват: не само отслабнал, изгорял от вятъра в полето, изтощен, но същевременно равнодушен и мълчалив. Чехът, който пристигна с жена си заедно с него, говореше и за него, и за себе си. Той разправяше, че походът трябва да е бил сполучлив за младия рицар, защото в Спихов поставил на гробовете на Дануша и на майка й цял сноп рицарски паунови и щраусови пера от шлемове. Върнал се също с плячкосани коне и брони, две от които били извънредно ценни, при все че страшно изпосечени от удари с меч и секира. Мачко гореше от любопитство да научи всичко подробно от устата на братанеца си, но той махваше само с ръка и отговаряше с недомлъвки, а на третия ден заболя и трябваше да легне. Излезе, че му е смазана лявата страна и има счупени две ребра, които били зле наместени и му „пречеха“ да ходи и да диша. Обадиха се също и ония болки, които на времето си бе изтърпял след премеждието с тура, а пътуването от Спихов до Богданец бе сломило напълно силите му. Всичко това само по себе си не беше страшно, защото момъкът беше млад и непохабен като дъб, но този път го беше обхванала някаква безкрайна умора, сякаш всички мъки, които бе понесъл, едва сега се бяха отразили върху тялото му. Изпърво Мачко мислеше, че след два-три дни почивка в леглото всичко ще мине, а ето стана обратното. Не помогнаха никакви мехлеми, нито пушене с треви, които препоръча местният врач, нито чайовете, пратени от Ягенка и от свещеника в Кшешня: Збишко ставаше все по-слаб, все повече уморен и все по-тъжен.