— Знаете ли! Чак ми е чудно понякога. Наистина Збишко и в Краков ходеше при краля в замъка (ех, малко остана да му отсекат там главата!), и в Мазовия, и в Малборг, и у княз Януш, а пък Ягенка също израсна в охолство, но нали си нямаха собствен замък… А сега е така, като че никога не са живели другояче… Ходят, казвам ви, по стаите, ходят, ходят — и на слугите дават заповеди, а като се уморят, ще си поседнат. Същински кащелян и кащелянка! Имат и стая, дето обядват с ковчежниците и с хората си, в стаята има за него и за нея по-високи столове, а другите седят на по-ниско и чакат, докато господарите си напълнят блюдата. Такъв дворцов обичай има там, та трябва да си повтарям, че те не са някои велик княз и княгиня, а мой братов син и жена му, които целуват ръка на мене стария, канят ме на почетно място и ме наричат свой благодетел.
— Затова пък и господ ги е благословил — забеляза старият Вилк.
После поклати тъжовно глава, пийна си медовина, разбърка с железния ръжен главните в огнището и рече:
— А на моето момче не провървя!
— Божа воля.
— Е, да! По-големите, които бяха петима, загинаха отдавна, преди това. Нали знаете… Разбира се, че божа воля. Но този беше от всички най-силен. Същински вълк и ако не беше убит, може би днес също би живял в собствен замък.
— По-добре Чтан да беше загинал.
— Та какво е Чтан! Уж воденични камъни вдига на плещите си, а колко пъти моят го е натупвал! Моят имаше рицарско обучение, а Чтан сега жена му го блъска по муцуната, защото макар и силен мъж, той е глупав.
— Глупав е като конски подопашник! — потвърди Мачко.
И възползувай от случая, почна да превъзнася до небесата не само рицарската опитност на Збишко, но и разума му, че и в Малборг се е бил с остри копия с най-видните рицари, „а пък с князете си приказва, както сега ние с вас“. Той хвалеше също неговата пресметливост и трудолюбие в стопанството, без което замъкът бързо би глътнал цялото богатство. Но понеже не искаше старият Вилк да помисли, че може да ги заплашва нещо подобно, завърши с по-тих глас:
— Е, с божията милост има там достатъчно богатство, повече, отколкото знаят хората, но не казвайте за това никому.
Хората обаче се досещаха, знаеха и си разправяха един другиму, дори с преувеличение, особено за богатствата, които рицарите от Богданец били докарали от Спихов. Разправяха, че парите от Мазовия били докарани в бъчви от сол. Освен това Мачко беше дал назаем доста сребро на влиятелния владелец на Конецпол, което окончателно затвърди в околността убеждението за неговите съкровища. По тази причина значението на богданецките рицари растеше, както растеше и уважението на хората към тях, и в замъка никога не липсваха гости, на което Мачко при всичката си пестеливост не гледаше с лошо око, защото знаеше, че и това увеличава славата на рода.
Особено богато ставаха кръщавките, а веднъж в годината, след Голяма Богородица, Збишко уреждаше за съседите си голяма гощавка, на която идваха и шляхтянки, за да гледат рицарски упражнения, да слушат гъдуларите и да танцуват с младите рицари при светлината на смолисти факли чак до сутринта. Тогава именно старият рицар гледаше в захлас Збишко и Ягенка и им се радваше: такъв аристократичен и дори царствен вид имаха те. Збишко беше възмъжал, пораснал и при все че лицето му в сравнение с мощната и висока фигура изглеждаше винаги младо, когато превържеше буйната си коса с пурпурна препаска и облечеше богатите, нашити със сребърни и златни нишки дрехи, тогава не само Мачко, но и мнозина шляхтичи си казваха: „Я го виж! Като същински княз в замъка си.“ А пред Ягенка неведнъж коленичеха рицари, запознати със западния обичай, и я молеха да се съгласи да стане дама на сърцето им — така ослепително сияеше тя със здраве, младост, сила и хубост. Самият стар владелец на Конецпол, който беше шерадзки началник, оставаше поразен, когато я видеше, и я сравняваше с утринна зора и даже със „слънчицето“, което „осветява света и дори старите кости изпълва с нов огън“.
XXV
Но през петата година, когато във всички села беше въведен необикновено добър ред, когато над довършената кула се развяваше вече от няколко месеца знаме с Тъпа подкова, а Ягенка си роди благополучно четвърти син, когото нарекоха Юранд, веднъж старият Мачко каза на Збишко: