И стигаше да се погледне неговото студено, упорито лице, за да се разбере, че напразно ще са всички увещания. И наистина, въпреки че беше прехвърлил шейсетте години, той беше още здрав като дъб и ръцете му бяха лесноподвижни в ставите, а секирата в тях просто фучеше. Той не можеше наистина да скочи на коня с пълно въоръжение без помощта на стремената, но и мнозина млади, особено между западните рицари, не можеха да направят това. Затова пък притежаваше огромен рицарски опит и по-вещ боец нямаше в цялата околност. И Ягенка очевидно не се боеше да остане сама. Като чу думите на мъжа си, тя стана, целуна му ръка и рече:
— Не се безпокой ти за мене, мили Збишко, защото замъкът е здрав, па и това знаеш, че аз не съм твърде страхлива и от отдавна мога да си служа и с лък, и с копие. Не е време да се мисли за нас, когато трябва да се спасява кралството, а нас тук господ ще закриля.
И изведнъж очите й се наляха със сълзи; които се зарониха на едри капки по прекрасното й, бяло като лилия, лице. После посочи децата и продължи с развълнуван и разтреперан глас:
— Ей! Да не бяха тия дребосъчета, щях да лежа в краката ти дотогава, докато ме вземеш на войната!
— Ягушо! — извика Збишко и я прегърна.
А тя обви с ръце шията му, притисна се до него с всичка сила и почна да повтаря:
— Само ми се върни ти, мой — златен, мой единствен, мой най-мили!
— И всеки ден благодари на бога, че ти е дал такава жена! — добави с дебел глас Мачко.
И един час по-късно от кулата свалиха знамето в знак, че господарите отсъствуват. Збишко и Мачко разрешиха на Ягенка с децата да ги изпрати до Шерадз, а след изобилната закуска те тръгнаха всички заедно с хората си и с цял керван коли.
Денят беше светъл, без вятър. Боровете стояха неподвижни в тишината. Стадата по пасищата и по угарите пладнуваха и преживяха бавно и като че ли замислени. Само поради сухото време тук-таме по пътищата се вдигаха кълба златист прах, а над кълбата светеха някакви пламъчета, които блестяха ослепително на слънцето. Збишко ги посочи на жена си и на децата и каза:
— Знаете ли какво блести там над праха? Това са върховете на копия и сулици. Изглежда, че навсякъде са стигнали вече „вици“ и отвсякъде народът е тръгнал срещу немците.
И наистина беше така. Недалеко отвъд границата на Богданец те срещнаха брата на Ягенка, младия Яшко от Згожелице, които като доста заможен владелец водеше със себе си още двама тежко въоръжени бойци и двайсетина души прислуга.
Малко по-късно на кръстопътя всред облаци прах се показа косматата фигура на Чтан от Рогов, който наистина не бе приятел на богданецките рицари, но сега им викна отдалеко: „Хайде, срещу кучите синове!“ и като им се поклони приветливо, полетя в облака прах по-нататък. Срещнаха също и стария Вилк от Бжозова. Главата му вече се тресеше малко от старост, но тръгнал бе и той, за да отмъсти за смъртта на сина си, когото немците бяха убили в Силезия.
И колкото повече приближаваха към Шерадз, все по-често се срещаха по пътищата облаци прах, а когато отдалече се показаха вече градските кули, целият път гъмжеше от селски първенци и от въоръжени момчета, всички те отиваха на сборното място. И като виждаше целия този народ, многоброен, здрав и силен, упорит в боя, а в лишенията, лошото време, студовете и всички трудове най-издръжлив от всички други, старецът Мачко си ободряваше сърцето и предсказваше сигурна победа.
XXVII
И войната избухна най-сетне, отначало с не много битки, но на първо време и не много сполучлива за поляците. Преди още да се съберат полските сили, кръстоносците превзеха Бобровники, изравниха със земята Злотория и отново заеха нещастната и с такъв труд възвърната неотдавна Добжинска земя. Но посредничеството на чехите и на унгарците потуши за известно време военната буря. Настъпи примирие, през време на което чешкият крал Вацлав трябваше да се произнесе по разприте между Полша и Ордена.
Обаче и двете страни не престанаха да трупат войски и да ги приближават една срещу друга през зимните и пролетните месеци, а когато подкупеният чешки крал обяви решение в полза на Ордена, войната трябваше да избухне отново.
В това време дойде лятото, а с него пристигнаха „народите“, подвластни на Витолд. След като минаха река Висла при Червенск, двете войски и отредите на мазовецките князе се съединиха. Срещу тях в стана при Швече стояха готови сто хиляди облечени в желязо немци. Кралят искаше да мине през Дрвенца и да тръгне по късия път към Малборг, но когато минаването на реката се оказа невъзможно, той се отби от Кужентник към Джялдово, сломи кръстоносния замък Домбровно или Гилгенбург и се разположи там на стан.