— Какви са тия дяволи? — запита Мачко. — Кон сте вие?
— Ваши роби — отговориха на заваден полски език дошлите.
— Как така? Откъде? Кой ви прати тук?
— Прати ни пан Завиша в дар на младия рицар, за да бъдем негови роби.
— О, за бога! Двама души повече! — извика от радост Мачко. — Ами от кой народ сте?
— Турци сме.
— Турци ли? — повтори Збишко. — Ще имам двама турци в свитата си. Виждали ли сте някога турци, чичо?
Той скочи към тях, почна да ги пипа с ръце и да ги оглежда като някакви особени отвъдморски същества. А Мачко рече:
— За виждане — не съм виждал, но съм чувал, че, панът от Гарбов има на служба турци, които пленил, когато воювал край Дунава заедно с римския император Зигмунт. Как така? Значи, вие, кучи синове, не сте християни?
— Панът заповяда да се покръстим — каза единият от пленниците.
— А нямахте ли с какво да се откупите?
— Отдалеко сме, от азиатския бряг, от Бруса.
Збишко, който винаги жадно слушаше всякакви военни разкази, а особено когато се отнасяше до подвизите на прославения Завиша от Гарбов, почна да ги разпитва как са паднали в плен. Но в разказите на пленниците нямаше нищо необикновено: Завиша нападнал петдесетина души от тях преди три години в една клисура, част избил, част пленил — и мнозина после подарил на други. Сърцата на Збишко и Мачко преливаха от радост при вида на такъв щедър дар затова именно, защото хора в онези времена се намираха мъчно и притежанието им беше истинско богатство.
А след малко дойде и сам Завиша, придружен от Повала и от Пашко Злодей от Бискупице, Понеже те всички бяха работили за спасението на Збишко и се радваха, че са успели да го постигнат, всеки му бе донесъл по някакъв дар за прощаване и за спомен. Щедрият пан от Тачево му подари покривало за кон, широко, богато, обшито на гърдите със златни ресни, Пашко пък — много скъп унгарски меч. Дойдоха след това Лис от Тарговиско, Фарурей и Кшон от Козите глави с Марчин от Врочимовице, а най-сетне дойде Зиндрам от Машковице — всеки с пълни ръце.
Збишко ги посрещаше със сърце, преливащо от радост, и двойно щастлив — и за даровете, и за това, че най-славните рицари в кралството му оказват внимание. А те го разпитваха за заминаването и за здравето па Мачко и като хора опитни, макар и млади, препоръчваха разни мехлеми и билки, от които много лесно заздравявали раните.
Но Мачко предоставяше на грижите им само Збишко, защото сам се готвеше за оня свят. Мъчно се живее в железна треска между ребрата. Оплакваше се също, че постоянно храчи кръв и че не може да се храни. Две-три шепи очистени лешници, две педи наденица и паница пържени яйца — това бе храната му за цял ден. Отец Цибек му пусна кръв няколко пъти, като мислеше, че така ще му изтегли болката изпод сърцето и ще му върне охотата за ядене, обаче и това не му помогна.
Но той беше така зарадван от подаръците за братанеца си, та веднага се почувствува по-здрав, а когато търговецът Амилей в чест на толкова знаменитите гости заповядва да донесат в стаята буренце с вино, седна заедно с тях на чашка. Почнаха да говорят за спасението на Збишко и за годежа му с Данушка. Рицарите не се съмняваха, че Юранд от Спихов не ще се противи на волята на княгинята, а особено ако Збишко отмъсти за Данушкината майка и се сдобие с обещаните паунови пера.
— Колкото за Лихтенщайн — каза Завиша, — не зная дали ще пожелае да се бие с тебе, защото е духовник, а освен това и един от старейшините на Ордена. Ех! Хората от неговата свита казваха, че ако доживее, след време и велик магистър ще стане.
— Ако ви откаже, ще загуби честта си — обади се Лис от Тарговиско.
— Не — отвърна Завиша, — защото не е светски рицар, а на духовните лица е забранено да излизат на двубой.
— Но все пак често се случва да излизат.
— Защото дисциплината в Ордена е поотслабнала. Те дават разни обети и са се прочули с това, че за огорчение на целия християнски свят току ги нарушават. Но на смъртен двубой кръстоносец, а особено старейшина няма да излезе.
— Е! Пък може на война да ти се падне.
— Както разправят, няма да има война — каза Збишко, — защото кръстоносците се страхуват сега от нашия народ.
Зиндрам от Машковице отвърна:
— Не е за дълго този мир. С вълка не може да има сговор, защото той живее от чуждото.
— А в това време може да ни се случи да се хванем за гушите с Тимур Куция — обади се Повала. — Княз Витолд е разбит от хан Едига — това е вече сигурно.
— Положително. И воеводата Спитко не се върна — повтори Пашко Злодей от Бискупице.