Тук тя се обърна към своята прислуга?
— Я разпъдете тези кучета, че ще разкъсат кожата! После към баща си:
— Ох, тъй се радвам, радвам, че ви виждам!… У нас всичко е наред.
— Ами аз не се ли радвам? — отвърна Зих. — Дай, момичето ми, пак муцунката си.
И почнаха отново да се целуват, а когато свършиха, Ягна каза:
— До дома има страшно много път… Толкова дълго гонихме тоя звяр. Цели два часа го гонихме, та конете взеха да се уморяват. Ама такъв зубър виждали ли сте?… В него са се заболи три мои стрели и от последната трябва да е паднал.
— Падна той от последната, но не от твоята; това рицарче го простреля.
Ягенка отхвърли с ръце косата си, която беше паднала на очите й, и погледна бързо, но не особено любезно Збишко.
— Знаеш ли кой е този? — попита Зих.
— Не зная.
— Не е чудно, че не го позна, защото е порасъл. Но може би ще познаеш стария Мачко от Богданец?
— Боже мой! Това бил Мачко от Богданец! — извика Ягенка.
И като се приближи до колата, целуна на Мачко ръка.
— Вие сте, значи?
— Аз съм, но в кола, защото немците ме улучиха.
— Какви немци? Нали с татарите имаше война? Зная аз това, защото доста молих татко да ме вземе със себе си.
— Войната беше с татарите, но ние там не бяхме, защото преди това воювахме в Литва и аз, и Збишко.
— А къде е Збишко?
— Та ти не позна ли, че това е Збишко? — каза със смях Мачко.
— Това бил Збишко? — извика девойката и погледна отново младия рицар.
— То се знае!
— Целунете се като стари познайници — извика весело Зих.
Ягенка се обърна бързо към Збишко, но веднага се отдръпна, закри очите си с ръка и рече:
— Като ме е срам…
— Та ние се познаваме от мънички! — обади се Збишко.
— И още как! Добре се познаваме! Помня ви аз, помня! Преди осем години бяхте дошли у нас с Мачко и покойната ми майчица ни донесе лешници с мед. А щом по-старите излязоха от стаята, вие веднага ме ударихте с пестник по носа и лешниците изядохте сам!
— Сега той не би направил такова нещо! — каза Мачко. — Той беше при княз Витолд, в Краков го приемаха в замъка и познава придворните обичаи.
Но на Ягенка й дойде нещо друго наум, тя се обърна към Збишко и запита:
— Вие ли убихте зубъра?
— Аз.
— Да видим де се е забила стрелата.
— Няма да видите, защото тя цялата влезе под плешката.
— Остави го на мира, не се заяждай — рече Зих. — Всички видяхме как го простреля, и видяхме нещо много по-важно, защото за миг натегна арбалета без вител.
Ягенка погледна за трети път Збишко, но този път с учудване.
— Натегнали сте арбалета без вител? — запита тя.
Збишко усети в гласа й нещо като недоверие, затова опря до земята арбалета, който беше по-рано отпуснал, изпъна го за миг така, че чак желязната му дъга заскърца, после, за да се покаже, че има дворцови навици, подви едното коляно и подаде арбалета на Ягенка.
А девойката, вместо да го поеме от ръцете му, внезапно се изчерви, без сама да знае защо, и почна да завързва на пазвата дребавата си конопена риза, която се беше отворила от бързото яздене през гората.
XI
На другия ден след пристигането в Богданец Мачко и Збишко почнаха да разглеждат старото си седалище и скоро разбраха, че Зих от Згожелице е имал право, като им каза, че първоначално ще има много да теглят.
Със стопанството работата горе-долу вървеше. Имаше някои ниви, обработвани от предишните селяни или от ония, които абатът беше заселил отскоро. По-рано в Богданец имаше много повече обработваема земя, но откак в битката при Пловце родът на Градовците загина почти целият, не остана работна ръка, а пък след нападението на силезийските немци и след войната на гжималитите с наленчите плодородните някога богданецки ниви бяха в по-голямата си част обрасли с гора. Мачко не можа сам да насмогне. Напразно бе искал той преди повече от десетина години да привлече свободни селяни от Кшешня и да им даде земя за обработване, защото те предпочитаха да си останат на своите собствени „лехи“, отколкото да работят чужда земя. Той примами все пак няколко бездомници: в различните войни бе взел петнайсетина пленници, които ожени, настани в хижи — и по този начин селото бе почнало да се възражда наново. Но това мъчно му вървеше, та щом се яви възможност, Мачко незабавно заложи целия Богданец, като мислеше, първо, че на богатия абат ще бъде по-лесно да стопанисва земята, и, второ, че през това време войната ще донесе както нему, така и на Збишко и хора, и пари. И наистина абатът гледаше добре стопанството. Беше увеличил работната ръка на Богданец с пет селски семейства, умножил добитъка и конете, освен това построил хамбар, обор от плет за кравите и също такава конюшня. Но понеже не живеел постоянно в Богданец, не се грижел за къщата — и Мачко, който си мечтаеше понякога, че като се върне, ще я завари заобиколена с ров и с ограда от колове, намери всичко така, както го беше оставил, с тази може би разлика, че ъглите се бяха малко поизкривили, а стените изглеждаха по-ниски, защото се бяха посвлекли и хлътнали в земята.